Делото „Гюров“ отива в Съда на ЕС въпреки искането на БНБ

Върховният административен съд потвърждава две неща: делото продължава, а преюдициалното запитване остава в сила.

Какво реши ВАС С определението си по адм. дело № 7373/2024 ВАС отхвърля искането на Управителния съвет на БНБ делото на Андрей Гюров – образувано по жалбата му срещу решението за предсрочното му освобождаване като подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ – да бъде прекратено. Едновременно с това съдът отхвърля и искането да бъде оттеглено вече отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС и потвърждава, че производството в Люксембург продължава по установения ред.

Защо правният интерес е запазен въпреки оставката БНБ поддържа, че след прекратяването на правомощията на Гюров като подуправител – и последвалата оставка при встъпването му в длъжност на служебен министър-председател – той е загубил правен интерес да оспорва решението за освобождаването си.

ВАС приема обратното. Съдът излага, че при евентуална отмяна на акта на УС на БНБ за Гюров биха възникнали конкретни благоприятни правни последици: защита на доброто му име и – което е процесуално решаващо – предпоставката да предяви иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съдът изрично напомня, че съгласно ЗОДОВ искът за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, може да бъде предявен едва след неговата отмяна – тоест отмяната е абсолютна процесуална предпоставка за всяко бъдещо обезщетително производство. Оттук следва, че правният интерес от оспорването е реален и конкретен, а не хипотетичен.

Значение на преюдициалното запитване Делото е образувано по жалба на Гюров срещу решение № 340/16.07.2024 г. на УС на БНБ, с което са установени основания по чл. 14, ал. 1 от Закона за БНБ за предсрочното му освобождаване поради несъвместимост, констатирана от КПКОНПИ. По искане на защитата ВАС вече е отправил осем въпроса до Съда на ЕС относно тълкуването на разпоредби от Устава на ЕСЦБ и ЕЦБ и от ДФЕС – по-специално за гаранциите за институционална независимост и за допустимите основания за предсрочно освобождаване на член на ръководството на национална централна банка.

УС на БНБ се опита да закрие този канал, като поиска от ВАС да оттегли вече отправеното запитване. Съдът отказва: тълкуването на правото на ЕС е необходимо за правилното разрешаване на спора и националният съд не може да се откаже от вече сезирания Съд в Люксембург само поради процесуална целесъобразност или институционален натиск.

Контекст: несъвместимостта и заключението на генералния адвокат Непосредственият повод за освобождаването на Гюров е решение на КПКОНПИ, с което се установява несъвместимост между поста му на подуправител и качеството му на съдружник в търговско дружество, както и участието му в управителни органи на две неправителствени организации.​

Генералният адвокат по делото пред Съда на ЕС вече е представил своето заключение. В него се приема, че правото на ЕС по принцип допуска предсрочно освобождаване на заместник-управител при установен и непреодолян конфликт на интереси, като националното право може да не забранява само по себе си участието в търговско дружество, ако не е налице действителен конфликт. Важно е да се подчертае, че заключението на генералния адвокат не е обвързващо решение на Съда и не представлява произнасяне по законосъобразността на конкретните български актове.​

Решението на Съда на ЕС, когато бъде постановено, ще обвърже ВАС при окончателното разглеждане на жалбата на Гюров и ще има значение като прецедент за бъдещи случаи на предсрочно освобождаване на членове на ръководството на БНБ.

Процедури по назначаване и предсрочно освобождаване на ръководството на БНБ:
необходими корекции в светлината на делото „Гюров“

1. Изходна ситуация

Делото на Андрей Гюров срещу решението на Управителния съвет на БНБ за предсрочното му освобождаване като подуправител, ръководител на управление „Емисионно“, разкри съществени дефицити в националната уредба и практика относно статута на висшето ръководство на централната банка. Отправеното от ВАС преюдициално запитване и последвалият отказ да бъде оттеглено потвърждават, че спорът притежава непосредствено европейско измерение, което не може да бъде игнорирано.

2. Проявени проблеми

Неяснота на основанията за предсрочно освобождаване: действащата уредба не провежда достатъчно ясна граница между формална „несъвместимост“ по смисъла на националното законодателство и доказан конфликт на интереси с такава тежест, че да оправдае предсрочно освобождаване по стандартите на правото на ЕС.

Зависимост от невлезли в сила актове на други органи: решението за освобождаване е обосновано с акт на КПКОНПИ, без органът по назначаването да извърши самостоятелна преценка на последиците от констатираната несъвместимост.

Процесуални уязвимости: спорът породи въпроси относно правния интерес на освободеното лице да оспорва акта след прекратяване на правомощията му, а УС на БНБ предприе процесуални действия, насочени към ограничаване на последиците от вече отправеното преюдициално запитване.

Риск от противоречие с правото на ЕС: предсрочното освобождаване на член на ръководството на национална централна банка засяга гаранциите за независимост по Устава на ЕСЦБ и подлежи на контрол от Съда на ЕС – обстоятелство, което националното производство не може да елиминира. 3. Препоръчителни законодателни изменения 3.1. Прецизиране на основанията за освобождаване

В Закона за БНБ следва да се въведе ясно и изчерпателно изброяване на основанията за предсрочно освобождаване на управителя и подуправителите, синхронизирано с чл. 14.2 от Устава на ЕСЦБ – тежко нарушение, трайна неспособност за изпълнение на функциите, сериозен конфликт на интереси. Законодателят следва да разграничи формалните несъвместимости от фактическия конфликт на интереси и да определи праг на тежест, при достигането на който предсрочното освобождаване е допустимо.

3.2. Процедурни гаранции

Да се въведе задължение за мотивирано решение на органа по назначаването при предсрочно освобождаване, съдържащо систематично изложение на фактическите констатации и правните основания, подлежащи на пълен съдебен контрол. Да се закрепи изрично правото на засегнатото лице да бъде предварително уведомено, изслушано и да има достъп до всички относими материали – включително актове на КПКОНПИ и становища на ЕЦБ. Да се кодифицира задължението за искане на становище от ЕЦБ преди вземане на решение за предсрочно освобождаване, в съответствие с практиката на Съда на ЕС.

3.3. Координация между ЗПКОНПИ, Закона за БНБ и ЗОДОВ

Връзката между актовете на КПКОНПИ и решенията на органа по назначаването следва да се уреди така, че последният да не се третира като автоматичен изпълнител на първите, а да извършва самостоятелна преценка за последиците от установената несъвместимост. В Закона за БНБ или в ЗОДОВ следва изрично да се потвърди, че отмяната на решението за освобождаване от съд е процесуална предпоставка за предявяване на иск за вреди – с което се закрепя и правният интерес от оспорването независимо от последващи промени във фактическото положение.

4. Препоръчителни вътрешни мерки на БНБ

4.1. Предварителен „screening“ на кандидатите

БНБ следва да разработи и прилага процедура за предварителна проверка на кандидатите за управител и подуправители за потенциални конфликти на интереси и несъвместимости – включително чрез подробни декларации и проверка на участия в търговски дружества и други организации. Резултатите следва да се предоставят на Народното събрание и при необходимост – на КПКОНПИ и ЕЦБ, преди провеждането на избора, с цел минимизиране на последващи спорове.

4.2. Кодекс за независимост и управление на конфликти на интереси

Приемането на публичен вътрешен кодекс на БНБ, конкретизиращ законовите правила относно допустимите външни дейности, участието в НПО и експертните ангажименти на членовете на ръководството, би създало ясна рамка за доброволно деклариране и управление на конфликтите, преди да се стига до крайната мярка на предсрочно освобождаване.

4.3. Процесуална и комуникационна политика

При възникване на спор за статута на член на ръководството БНБ следва да оповестява ясни правни позиции, включително относно съобразяването с правото на ЕС и становищата на ЕЦБ, за да се ограничат спекулативните политически интерпретации. Следва да се избягват процесуални действия, които могат да се възприемат като опит за предотвратяване на произнасяне от Съда на ЕС – освен в хипотеза на реално и безспорно отпаднал предмет на спора.

5. Очакван системен ефект

Последователното прилагане на посочените мерки би намалило вероятността от бъдещи противоречия между решенията на БНБ и правото на ЕС, би ограничило риска от осъдителни решения по ЗОДОВ и би укрепило институционалното доверие в независимостта и правовата предвидимост на централната банка – фактори с особено значение в контекста на подготовката на България за присъединяване към еврозоната.

Лалю Метев, пр. юр., 9 април 2026 г.

Лалю Василев Метев (р. 20.10.1968, София) е юрист и изследовател, който съчетава право, философия, богословие и социални науки в анализите си за посткомунистическа България. За него правото не е техника, а поле на духовен и морален конфликт, където законът стои на кръстопът между буква и съвест. Текстовете му – аналитични, но не и студено неутрални – разкриват невидимите механизми, чрез които митологията подменя институциите и фасадната легитимност замества реалното доверие. В система, която щедро произвежда конюнктурни „професори“ и „експерти“, Метев остава нарочно неизгоден за мейнстрийма: продукцията му – изследвания, анализи, публицистика – стои по-близо до понятието „мисия“, отколкото до проектна биография. Той е сред онова „гето“ на хората, които отказват да престанат да мислят, и именно в тази маргиналност вижда последното пространство на свобода – място, където юридическата аргументация се среща с моралното изискване, а академичната прецизност – с гражданската чувствителност.