Списанието като общност: „БУБА Баскетбол“ и една забравена школа по гражданство

Понякога най‑важните истории за прехода не се разказват през парламенти, партии и приватизации, а през едно привидно нишово списание за баскетбол. Такъв е случаят с „БУБА Баскетбол“ – издание, което се ражда в началото на 1994 г. от приятелството между трима души и постепенно се превръща в център на малка, но жизнена общност, събрала треньори, съдии, журналисти, играчи, фенове и читатели около „великата игра с оранжевата топка“. Седем години, 37 броя и 1776 страници по‑късно, списанието изчезва от пазара, но продължава да живее като архив и като свидетелство за онази кратка епоха, в която ентусиазмът можеше да компенсира липсата на стабилни институции.

В основата на „БУБА Баскетбол“ стои един особено показателен за 90‑те тръг: специализираният баскетболен мениджър и треньор Братислав Джорджевич – Бата, международният съдия Иван Савов и журналистката Лилия Янкова. Тримата не просто решават да „пуснат списание“, а продължават на хартия вече започнат проект – клуб „БУБА Баскетбол“, който разгръща мрежа от детски школи, лагери и кампoве във Верона и Златибор, създавайки за българските деца усещането, че баскетболът е билет към по‑широк свят. Списанието идва като естествено продължение на тази динамика – то е едновременно рекламна витрина, хроника и педагогически инструмент, който учи да следиш резултати, да четеш анализи, да разпознаваш лица и биографии.

Редакционният екип на „БУБА Баскетбол“ е своеобразен микрокосмос на българската медийна сцена в преход. В началото около Лилия Янкова и Николай Кръстев се подреждат спортни журналисти, съдии и коментатори, а по‑късно към тях се присъединява по‑широк кръг автори – от Камен Алипиев до Ивайло Герчев, от Иван Чешанков до Едуард Папазян. Сред тези имена виждаме и своето: Лалю Метев – като човек, който в следващите десетилетия ще стане познат с генеалогични, юридически, исторически, философски и богословски текстове, с изследвания върху институции, памет и правна култура. Участието ни в екипа на списанието, макар и без претенция за централно видно място, е показателно: преходната култура не познава твърди граници между „журналист“, „юрист“, „историк“ – един и същ човек може да пише за баскетбол днес и за правни традиции утре, без да чувства, че прескача в друга вселена.

В този смисъл „БУБА Баскетбол“ може да се прочете като школа по гражданство, замаскирана като спортно списание. В него младите читатели виждат не само плакати от НБА и репортажи от лагери, но и един базов модел: как група хора се събират, създават продукт, намират спонсори, преговарят с федерацията, провеждат събития, отбелязват юбилеи. Списанието е мястото, където редакторът носи отговорност за качество и срокове, авторите се учат да работят в екип, а читателите – да бъдат не пасивни консуматори, а част от общност, към която се принадлежи. Младежката ни фигура тук, в това време в битността си на отговорен секретар и после отговорен радактор на списание „Експерт“ (като специализирано издание за финанси, счетоводство, социални грижи и трудово право), е особено симптоматична: предвид нашия по‑късен акцент върху връзката между право, морал и общност може да се мисли и като биографски корен, посяван в тези ранни години, когато публичността се учи „от нулата“ – включително през спортна публицистика.

Но както много други инициативи на 90‑те, и тази история има своята драматична обратица. След стадия на възход – по 11 броя годишно през 1994 и 1995 г., преводен английски брой, оформяне, фоторепортажи и плакати – идва сблъсъкът с икономическата реалност и с институционалните игри. Рязкото влошаване на икономическата обстановка и неуспешните опити за партньорство с родната ни баскетболна федерация постепенно изтощават финансовия и организационен ресурс на редакцията, а федерацията избира да подкрепи „чисто ново“ баскетболно издание. Сюжетът, в който работата на едно „идеалистично“ ядро бива индиректно изместена от по‑късно институционализиран проект, е болезнено познат за цялата ни посттоталитарна култура: ентусиазмът и гражданската инициатива често подготвят почвата, върху която после други „саждат“ по‑удобни конструкции.

Финалът на „БУБА Баскетбол“ не е просто угасване, а серия от концентрирани жестове на памет. След прекъсването в края на 1997 и началото на 1998 г. излизат още няколко броя, включително специално издание за Майкъл Джордан, а през 2000 г. основният екип създава „80 години български баскетбол“ – своеобразна синтеза на националната баскетболна история. Този сборен том, по‑късно допълнен до „90 години български баскетбол“ от друг екип, е и последният голям знак, че „БУБА“ не е била само фенско списание, а съзнателна работа с паметта и наследството на спорта. В този контекст и нашето скромно участие в по‑ранните години (1994/95) на изданието придобива допълнително значение: със своята чувствителност към историческия разказ и институционалната памет естествено се вписва в опита да се архивира баскетболното минало, както по‑късно ще се впише и в дигиталните генеалогични и културни колекции, с които името ни вече ще се асоциира.

Днес, когато пълната колекция на „БУБА Баскетбол“ е достъпна електронно в BGbasket.com, ние получаваме не просто удобство за любителите на статистика и плакати, а целостта на един малък свят. В дигиталните страници се вижда седемгодишната крива на надежда и умора, на експерименти и компромиси, на език, който постепенно се професионализира, без да губи своята „момчешка“ патетика. В тях е и онази ранна, почти невинна вяра, че спортът може да бъде носител на модерност, а едно списание – лаборатория за граждански добродетели. Четено днес, „БУБА Баскетбол“ е не само история на българския баскетбол, но и огледало на прехода, в което разпознаваме и своите провали, и своите пропуснати шансове – включително шанса да ценим навреме онези хора, които, като нас, са градили мостове между играта и мисленето, между страстта към спорта и спортните съоръжения, географията и странознанието, статистиката и отговорността към общността.

Лалю Метев, 25 януари 2026 г.

Лалю Василев Метев е български юрист, мислител и изследовател на културата, известен със своите трудове в областта на философията на паметта, генеалогията и духовната история на България. Роден на 20 октомври 1968 г. в София, той завършва право и развива дългогодишна академична и обществена дейност, насочена към етичните измерения на идентичността, историческото самосъзнание и културната приемственост. В своите изследвания и есета Лалю Метев съчетава аналитичната строгост на правника с чувствителността на хуманитариста. Неговият почерк е белязан от стремежа да изведе моралната перспектива на човешкото действие отвъд чисто нормативните категории — към сферата на духовната отговорност и живата традиция. Сред постоянните му теми са времето и достойнството, религията и гражданството, наследството на свободата и културата на паметта. Член е на Клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България „Един завет“, на Съюз „Истина“, на Българската генеалогична федерация и на Общия съюз на българската индустрия — общности, в които продължава линията на историческа приемственост между баланса на морала на честта и съвременната духовна отговорност. В творчеството му се откроява стремежът да се примирят рационалното и духовното начало, традицията и модерността, личната съвест и общественият идеал. Неговият стил — едновременно прецизен и съзерцателен — отразява убеждението, че мисленето е не просто интелектуален акт, а морално дело. Творчеството му се вписва органично в тази негова философска и етична линия: то е духовен синтез и лична изповед, завещание на човек, който мисли равновесието не като компромис, а като добродетел; не като отслабване на страстта, а като нейно преобразяване в мъдрост. В този контекст Лалю Метев формулира един от най-съкровените си възгледи — че истинската свобода е плод на вътрешна дисциплина, а справедливостта се ражда в пространството „между“ — между пламъка и камъка, между вярата и разума, между човека и идеала.