Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2009 17:21 - Преброяване на съкровищата
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 3155 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 11.02.2010 20:27


Археология (рубрика на списание ТЕМА)
ПРЕБРОЯВАНЕ НА СЪКРОВИЩАТА

image
Над 500 000 монети от колекцията на АИМ минават през проверката на специалистите. Само “ТЕМА” видя как става това в строго охранявания нумизматичен фонд на АИМ

Има едно помещение в Археологическия музей в София, до което посетителите нямат достъп. Повечето частни колекционери на антики биха дали всичко, за да ги оставят там поне за час без надзор. Защото зад двете масивни метални врати се пази една от най-богатите сбирки с монети в цяла Европа.

Нумизматичният фонд на АИМ се охранява почти като Форт Нокс - с алармени системи по последна дума на техниката, камери за наблюдение и въоръжени гардове. “Колегите от ЕС

прогнозират бум
на музейните грабежи

 

през следващите години, така че трябва да сме готови за всичко. През 2001-ва един охранител успя да открадне монети от витрина и още не е влязъл в затвора. Имало е и друг обир през 1912-а, пак от експозицията. Но от фонда никога не е изчезвало нищо”, сигурна е зам.-директорката на АИМ Дочка Аладжова.

Тя е гидът на “ТЕМА” в съкровищницата на музея, където досега не са допускани журналисти. Екипът ни е първият, успял да надникне в тежките метални каси с масивни ключалки, пълни с картонени кутии с монети - всяка описана и опакована в отделно пликче. Ценните екземпляри са около 500 000 - точното количество, както и сегашното им състояние се проверяват в момента.

Но и преди края на преброяването е ясно, че никой друг музей на Балканите няма толкова пълна колекция римски монети от I-III век, сечени от градските управи на територията на Мизия, Тракия и Македония. Гордост на сбирката е съкровището от големи сребърни тетрастатери на тракийското племе дерони (V в. пр. Хр.), намерено край с. Величково, Пазарджишко, както и това от Режанци с тетрадрахми на пеонския цар Патрай. Още по-стар е статерът от Кизик, изработен от електрон (VII-VI в. пр. Хр.), с изображение на Херакъл с лъвска кожа от едната страна и вдлъбнат квадрат от другата. Тъй като е единствена в света, златицата на цар Иван-Асен II няма цена. Златните печати на Константин Асен са два, но пък ги притежава само АИМ, така че

дори Метрополитън мюзиъм
се реди на опашка
за да получи някой от тях за изложба.

Всички български владетели са представени с монетите, сечени по тяхно време. Колекцията на АИМ притежава доста турски златни и сребърни монети, както и западноевропейски от XVII-XIX век. Най-новите са от миналото столетие, а последните златни са юбилейни с лика на Георги Димитров.

“Какво ни липсва ли? Би било добре да имаме повече от домонетните форми - сега притежаваме някои много интересни екземпляри във вид на сърпчета и халки, но бихме се зарадвали на един меден слитък във формата на разпъната волска кожа например. Вече е намиран подобен в морето при нос Калиакра - от злато, сребро и мед, както и при Бургас - тамошният тежи цели 26 кг. За съжаление не са при нас, а в местния музей. Съвсем наскоро получихме информация за друг слитък и направихме опит да стигнем до него, но пак за съжаление той отиде в частна колекция”, обяснява Дочка Аладжова.

Когато въпросът опира до финанси, АИМ невинаги може да се състезава с големите колекционери. Но и сред тях някога е имало патриоти, способни да направят жест в полза на държавата. Така например през 1911 г.

image

юристът Васил Аврамов
продава на АИМ за 60 000 лева

  изключително ценната си сбирка от 7076 монети, макар че Бритиш мюзиъм наддава успоредно до много по-висока цена в лири. Аврамов продължава да колекционира, само че след смъртта му неговите наследници се спазаряват за остатъка от монетите извън страната (б.р. което всъщност не е вярно, тъй като монетите са иззети от народната власт).

image

Освен чрез откупки нумизматичният фонд на Археологическия музей се попълва от разкопки и от дарители, сред които са цар Борис III и княгиня Евдокия. Паралелен източник за обогатяване на колекцията са полицейските акции. Случва се до музея да стигне информация за случайно изкопано съкровище, набързо скътано по къщите или тръгнало по иманярски канали. “Такъв е случаят със съкровището от с. Везенково, Карнобатско. Знае се, че през 1910 г. там са намерени

3 и половина оки сребърни солиди

 

(една ока е около килограм и двеста). Това са повече от 800 монети. Околийското управление в Бургас успява да хване и да изпрати 5 от тях в музея. Близо 90 г. по-късно се появява още една монета от това съкровище - човекът обяснил, че дядо му я имал отдавна и толкова”, разказва Дочка Аладжова.

Подобен е случаят от 1935 г. в Кюстендилско, когато при изкопни работи за основа на къща работниците намират съкровище от златни и бронзови монети - всички от V век. Жълтият метал веднага отива по джобовете, а по-изтритите и очевидно по-малко ценни бронзови пари остават за държавата. Три години по-късно до музея в София стигат 10 от златните монети, пак чрез околийското управление.

Сега заедно с останалите съкровища отлежават в някоя от касите с надпис “Производствена кооперация Радио София” - единствената част от интериора на фонда, която не е обновена. Но пък и това е в плюс за сигурността - когато веднъж се наложило да се прави нов ключ по мярката на старовремския сейф, доста трудно се намерил майстор, който да се справи с поръчката.

 

image С особена благодарност към Ирина Вагалинска, автор на материала, за
отбелязаните приноси на моя знаменит прадядо В. Аврамов от Калофер.


Тагове:   музей,   монети,   нумизматика,


Гласувай:
2
0



1. zaw12929 - Въпрос с повишена трудност Позд...
14.02.2009 16:09
Въпрос с повишена трудност Поздравления
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2815830
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031