Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.01.2008 06:36 - Селищни названия в Дряновско
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6099 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 21.04.2008 16:11


Бележки върху някои селищни названия в Дряновско
 

Генчо Витанов

Съвременната цивилизация е изменила природата и жизнената среда на човека. Там където някога и кипял живот, сега растат тръни и бурени, под дебели пластове пръст и камъни лежат мраморни колони и постаменти на антични храмове и само някой калдаръм сред гори и поляни напомня за онези пътища, които са водели към Рим. Далеч от шумните бетонни магистрали и днес живеят малки селища, край които има местности с названия „Градът”, „Калето”, „Друмът”, „Кулата” и др., напомнящи, че тук някога са минавали важни пътища.

За проучването на миналото на селищата в Дряновската община са правени археологически разкопки и са открити от науката крепостни съоръжения (Стринава, Боруна, Дискодуратера и др.) и стари пътища, водещи от крайдунавските селища към проходите през Стара планина и оттам към градовете в Тракия. Изследванията на строителни и епиграфски материали показват наслагването на културите от различни епохи: палеолит и неолит, античност (културата на траките, римската и византийска култура) и средновековната култура на славяните и българите, а и от по-късно време – на турското владичество.

Друг извор за проучването са названията на селищата и местностите, които по принцип носят смислови следи от много старо време, тъй като идващите тук племена и народи са възприемали названията на местното население и са променяли само фонетично имената според своите езикови особености. В тази статия ще направим кратки езикови наблюдения и бележки относно произхода и смисъла на някои имена на селища, в които има неизяснени елементи и които хвърлят допълнителна светлина върху направените вече археологически и топонимични изследвания.

Това може да коригира и някои погрешни представи за смисъла на селищните названия.

Такъв е например случаят с названието на село Цинга, сега квартал на Дряново, намиращо се най-близко до Дряновския манастир, но също така и най-близко до старите крепости Стринава (Градът) и Боруна. Лингвистичните справки показват, че названието Цинга е от латински произход и е възникнало най-вероятно по времето на римските администативни провинции Мизия и Тракия (І – ІІІ век ). Cinga e име на река в Испания, а също така е свързано и с името на вожда на траверите в Галия – Цингеторикс от времето на Римската република. Латинският глагол cingo (опасвам, въоръжавам, обграждам, обсаждам) и произлизащото от него съществително име cingulum (пояс) или cingulus (земен пояс, зона) ни насочва към това, че трябва да търсим смисъла на названието на с. Цинга във връзка с крепостите Стринава и Боруна. Най-вероятно тук е имало землено укрепление – крепостно предмостие, което е предпазвало живеещото под високите крепости население. Това съоръжение или селище е било част от укрепителната система, която е възникнала по времето на траките, била е укрепена по времето на римляните, а после е възстановена и от търновските царе Асеневци. 

Друга лингвистична следа от римската епоха откриваме в названието на с. Саласука. При справка в латинско-българския речник на Михаил Войнов и Александър Милев от 1990 г. се оказва, че латинското название sallasi е име на племе, населяващо Северна Италия, което е пребивавало и по нашите земи и е оставило името си тук, а може и римски войници от това племе да са имали военен лагер на това място, защото селото е в близост до стари крепости край с. Зая. На латински salaco означава самохвалко, лъжец, което пък ни насочва към някаква характеристика на местното население, фиксирана от римляните с това селищно название.

Може да се дискутира и върху значението на названието Стринава – най-голямата крепост около Дряново. Византийският писател Акрополит употребява думата на гръцки Στριναβος, което с латиница се изписва Strinavos. Запитан от Васил Аврамов, дали името може да е от тракийски произход, проф. Стефан Младенов отговорил, че може, но окончанието - авос няма нищо общо с тракийските окончания за градове – дава – както е в Русидава, Гиридава, Сегидава др. Това ни насочва да търсим обяснението в латинския език, на който думите strenuue (силен) и stringo (стягам, завързвам) и struo (натрупвам, построявам, издигам) стоят най-близо до значението на понятието силна, издигната високо крепост, каквато изворите описват крепостта Стринава.

С крепостта Стринава и нейното название трябва да се свърже и възникването, и названието на град Дряново. Макар че се споменава за пръв път в турски документи от средата на ХV век под името Диранова, Дернува, историците смятат, че селището е възникнало още през ХІІ век през Второто българско царство във връзка с владенията на Асеневци в този район, техните крепости и манастири. Названието Дряново е отъждествено по-късно с дряна, който расте в изобилие тук, но селищното название според първите регистрирани писмени извори, посочени по-горе, ни насочва към името на крепостта Стринава. 

Местните легенди и предания, а и някои археологически находки показват, че сегашният град Дряново някога е бил оттатък Дряновската река, в подножието на платото Стринава (Градът) с най-висока част Чуката ( Орлово гнездо). Така че през периода ХІІ – ХІV в. най-вероятно Дряново (Дринава) и крепостта Стринава са означавали едно и също място. 

Фонетичното и морфологично развитие на топонима е преминало през следните форми: Стринава → Дринава → Диранова → Дернува → Дряново ( Тази идея за произхода на името на град Дряново е разработена за пръв път от Витан Г. Витанов в дипломната му работа по История на България във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” през 2003 г.).

Друга забележителна крепост с най-сериозни проучвания и археологически находки е Дискодуратера край с. Гостилица и с. Славейково. Това е фактически най-добре запазената римска крепост или римски град в Дряновския край, който изследвачите (Карел Шкорпил, Петър Гъбенски, д-р Велков, Васил Аврамов, Богдан Султов и други автори, писали по въпроса - Кина Койчева, Стефана Вълчева и Димитър Минчев) определят като важна станция по стария римски път от крайдунавските градове към Аугуста Траяна в Тракия и по-нататък. Определят я още и като тържище, (емпория) - търговски център на региона на Подбалкана. Странно е обаче името на крепостта и мястото на нейното разположение. Докато е обичайно крепостите да се изграждат на високо, труднодостъпно място, което дава предимство на отбраната им, Римската крепост Дискодуратера е изградена в низината на р. Янтра досами брега. Това разположение показва, че предназначението й не е било толкова за отбрана, колкото вероятно е имала други функции – да дава удобства за отдих и търговия до изобилна вода и в плодородна долина. Названието Дискодуратера няма аналог с друго римско селище или крепост, назовавани обикновено на името император, или според местността и предназначението. Изследвачите са го превели като „Двойната яка крепост” или „Двете яки крепости” (виж статията на Кина Койчева „Археологически паметници и проучвания в Дряновския край” от сб. „Дряново и Дряновският край” – кн. 3 - 1987). Аз лично се съмнявам в точността на този превод и смятам, че той не съответства на това съоръжение. Според мене названието Дискодуратера е означавало Кръглата укрепена земя или Кръглото землено укрепление. Защо пък кръгло укрепление, когато разкопките показват, че римската станция има правоъгълна форма? 

При оглед на самото място се вижда, че римският път, от който още е запазен на някои места калдъръмът, преди да стигне до станцията, минава между две могили, разположени на един широк и почти идеално правилен земен насип във формата на кръг (диск). Това землено съоръжение явно е тракийска гробница или укрепена кръгла площадка за състезания, която е била много по-стара от римския градеж няколко стотици метра по-надолу. Най- вероятно е римляните да са харесали това място, което е било богато на природни и човешки ресурси, и по съществуващото кръгло землено тракийско съоръжение са нарекли мястото Дискодуратера, т.е. Кръглата землена крепост или Кръглата укрепена земя.

Ако приемем за смислова характеристика другото значение на латинската дума disco – глаголът уча, откривам - може да стигнем и до друго предназначение на тази римска станция – била е и учебна военна база на легионите. Впрочем от историята знаем, че почти всички римски селища по нашите земи са възниквали като военни лагери на римската войска, в състава на която са влизали освен преторианската гвардия – привилегированият корпус от римляни, още и т.н. „съюзни” кохорти, набирани от местното население. Новобранците от провинциалното население е трябвало да бъдат обучавани. Тук на това място е имало всички условия за военни учения: равен полигон за строеви занятия и разгръщане на легиона, река за плуване и форсиране, пресечена местност за стрелкови занятия. Пък и епиграфският материал, наличието на статуи на императори и постаменти с добре запазени надписи говорят за една културна и идеологическа работа в станцията, което ни дава основание да преведем названието Дискодуратера и като Учебна укрепена земя или Учебна военна база.

Анализът на тези местни названия ни води поне към два извода. Първият е, че съществуването на селището Дряново можем да отнесем много по-дълбоко в миналото – още към античността на траките и римляните, щом и досега съществуват латинските названия Цинга, Стринава и Саласука и щом названието Дряново можем да изведем от названието на крепостта Стринава (Дринава). Вторият извод е, че дълбоко в основата на нашия език стоят думи и названия от общоевропейски произход и че ние сме били свързани с Европа по един универсален начин – чрез историята и чрез общия произход на арийските народи и на техните езици. Нещо повече – археологията и лингвистиката все по-ясно очертават нашите земи като прародина на тези народи и затова ние днес трябва да се чувстваме още повече европейци, защото още в древността името Цинга е било название и на река в Испания, и на село край Дряново, латинското stren е значело същото, каквото и българската дума дрян. Гостоприемната някога римска станция Дискодуратера вероятно е дала и названието на село Гостилица и е формирала основната черна в характера на гостиловци и на дряновци – да бъдат гостоприемни и отворени към света.


Между истината и легендата
Аязмото на Дряново

На три километра на запад от Дряново се издига едно стръмно и скалисто плато, наречено от дряновци “Градът”, а според военния историк ВасилАврамов и проф. Милчев това е крепостта “Стринава”, посочена от византийските хронисти Никита Хоанит и Георги Акрополит, като родово владение на Асеневци преди освобождението на България от византийско робство през 1185 г. От към Дряново, на североизток до село Нейчевци се намира най-достъпният проход към крепостта, където се намира и чешмата "Св. Марина”.

Народната памет разказва, че чешмата “Св. Марина” носи името си от важни исторически събития, станали на християнския празник Света Марина на 17 юли и са свързани с падането на България по турско робство през 1393 г. Като историк и музеен работник през 1981 г. проведох срещи с възрастни, кореняци дряновци и те ми разказаха спомени и предания разказвани от поколение на поколение за събитията станали на това място, където е извора. Според преданието крепостта “Стринава” е била обсадена от турските нашественици, както Никопол и Търново. Тук се укрило и голяма част от населението на Дряново и околните колиби. От вътре крепостта се е охранявала от многобройна българска войска. При отбраната на крепостта най-кръвопролитните боеве са се водили именно тук, където е най-достъпния проход. Според преданието това е станало на християнския празник “Св.Марина” - 17 юли 1393 г. и боевете продължавали “от изгрев до залез слънце”, когато турците нахлуват в крепостта. А народната легенда разказва, че две девойки си приплели косите и се хвърлили от скалите, за да не попаднат в ръцете на поробителя, за това и носят името “Момини скали”. Преданието гласи, че на това място, където се е проляла кръвта на хиляди българи е избликнал извор с лековита вода за очите. За да се помнят тези събития населението на Дряново е нарекло чешмата “Св. Марина”. Векове наред при чешмата се е правил оброк-курбан, за да не се забравят тези събития. И сега много хора от Дряново на тази дата - 17 юли отиват на чешмата, за да си измият очите и си вземат лековитата вода за вкъщи. По настояще по инициатива на Иванка Иванова от чешмата се взема лековитата вода и на 17 юли се освещава в църквата “Св. Троица и се ръсят богомолците за здраве. /Цанка П. Съчкова/

Събрани сведения и предания от Н. Савова, Ив. Койчев, Ст. Бобев, Н. Ботева, Н. Кратунов, Й. Мъглова и Ст. Денчев



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Много интересна статия. Ще се ра...
14.06.2008 15:36
Много интересна статия.Ще се радвам ако добавите още имена на дряновски села,които носят названия,чиито смисъл днес е изгубен
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3022408
Постинги: 506
Коментари: 1038
Гласове: 19671
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031