Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2008 11:20 - Масони свързани с Калофер
Автор: meteff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5033 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 17.06.2008 06:45


Извадка на разпознатите масони
произхождащи от град Калофер,
наследници на Цариградските българи,
по достигналите до нас списъци


Идеите на българското освободително движение са част от европейските, лидерите - Георги Раковски, Любен Каравелов, Иван Касабов, Христо Ботев, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, са били посветени в масонските идеи. В тази редица се нарежда и Апостолът на свободата. Това по никакъв начин не накърнява тяхното величие, защото най-будните умове на европейския Ренесанс също са били масони. Списъкът може да бъде продължен до безкрай. Почти всички революционни движения в Европа в края на 18-и и през 19-и век са изградени върху принципите на конспирацията и са взаимствани от масонските практики.

Васил Аврамов (1863-1946)
адв. ВАСИЛ НИКОЛОВ АВРАМОВ
(1863, Калофер - 1946, София)

Вероятна връзка за приемането му в лоното на масонството е основателят на българската Художествена академия Константин Величков (1855-1907), който става масон на 21 февруари 1881 г. в Париж. След смъртта му на 13 ноември 1907 г. на път за Гренобъл, погребението му е организирано изцяло от френски масони и надгробната реч е държана от университетския преподавател в Гренобъл и висш сановник на Великата френска ложа - г-н Перие. Френските масони поели всички разходи по траурната церемония, включително жалейните дрехи на вдовицата и дъщеря му, наели им апартамент и цели шест месеца им плащали храната.

Вследствие на срещите на гореспоменатите български масони и след задължителното съгласуване с Великия Изток на Португалия, през 1883 г. в София е основана ложа “Братство”, която заработва по стария и приет Шотландски обред. Неин Първомайстор става Димитър Карамфилович. За близо две години ложата набира 27 членове, между които: писателя Михалаки Георгиев, архитекта на царския дворец Густав Витрих, частния секретар на княза Александър Менис, министрите Константин Величков и д-р Константин Стоилов.

Именно в масонската ложа “Братство” през 1885 г. се ражда идеята за основаването на Българския червен кръст, която по-късно се осъществява под ръководството на Първомайстора на ложата Димитър Карамфилович. Именно по време на Сръбско-българската война Васил Аврамов взема участие като доброволец в редиците на Червения кръст.

През XIX век първото българско масонство (две ложи, една в Русе и една в София), което брои около стотина масони, не успява да създаде свой печат, но масонските идеи чрез творчеството на Иван Вазов и Лев Толстой придобиват известност. Ако се прибави към това, че то спечелва творци като д-р Константин Стоилов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Константин Величков можем да приемем, че Първото българско масонство регистрира успех главно сред интелигенцията и най-образованите личности.

През 1907 г. в Гренобъл българската делегация по погребението на ексминистъра и виден масон Константин Величков е в състав: д-р Любомир Д. Золотович, Ст. Статков, Н. Силдарев, Д. Денчев, Никола Д. Стоилов, Попов, Ст. Бисеров, Вълнаров, Д. Дафинов, Баирков, Кирил Гунев, Д. Баров, Никола Сребреников, К. Василев, Станчев, М. Фурнаджиев, Васил Н. Аврамов, Ценов, П. Бамбов, М. Пеев, д-р Христо Стойчев, Е. Попов, д-р Стоян Джубелиев и др.

Второто българско масонство. Великата Ложа на България се възстановява официално през 1914 г., чрез инсталирането на ложа “Заря” в София. В дни на изпитание и национални катастрофи родните масони решават да съберат силите си и да помогнат с каквото могат на Отечеството. Те съзнават обстоятелството, че само една национална ложа може да разговаря официално и равнопоставено с “братята” от чужбина, за да отстояват българските национални интереси.

Според списание “Свободен зидар”, на 17 януари 1914 г. Димитър Ведър – масон в ложа “Affability № 137” в Манчестър, д-р Христо Стойчев и Стоян Джубелиев – членове на френската ложа “Tolerance de Cordiality № 155”, Петър Мидилиев, Стефан Тодоров, Димитър Мустаков, д-р Константин Станишев, Тома А. Карайовов (състудент на Васил Аврамов от юридическия отдел, който завършват през 1895/1896 г.) и Драган Тъпков (членове на ложи в Солун) и Георги Ангелов основават ложа “Заря” – София, под послушанието на Великата ложа на Франция. Тя признава българската ложа на 2 март същата година, а на 28 април е узаконена под № 463 във френските регистри.



П. АВРАМОВ
(1866, Калофер - неизв., София)

Вероятно става въпрос за Петър Петров Аврамов, синът на хаджи Петър от Калофер и първи братовчед на Васил Николов Аврамов.


д-р Христо Аджаров (1871-1960)
д-р ХРИСТО АДЖАРОВ
(1871, Калофер - 1960, Пловдив)

Още през 1919 г. д-р Христо Аджаров превежда на български език (от немски) популярното съчинение на д-р Щарке за масонството. На 6 май 1921 г. огнището в град Пловдив прераснало в редовна ложа "Слънце" № 5. Неин първомайстор станал д-р Христо Аджаров. Тази ложа скоро започнала да проявява активност.

Д-р Христо Аджаров е роден в 1871 г. в Калофер. Завършил медицина във Виена, след двегодишна служба в Пловдивската държавна болница, бил изпратен да се специализира по хирургия във Виена. След завръщането си оттам, бил назначен за началник на хирургическото отделение в Плевен, а после преместен за управител на Видинската първостепенна болница.

Скромен, културен и красив, д-р Аджаров се харесал на Иванка, а и тя на него. При всекидневни обеди, вечери и разходки те разговаряли много и постепенно се сближили. Породилата се симпатия между двамата преминала във взаимна любов и при одобрението на баба Венета и сина й Иванка и Аджаров се сгодили. „Комуната” устроила излет до Белоградчик. С нает файтон четиримата — Венета, Иванка, Димитър и Аджаров, а и Стоян Христов със служебната си кола, отишли в Белоградчик.

Там ги чакали изненади — шумно посрещане от много народ. Всеки искал да види семейството на Ботев — тримата събрани заедно. Били настанени в частна къща, а Аджаров и Христов — в единствения хотел в града. На другия ден разгледали останките от крепостта и белоградчишките скали. Годениците се чувствували особено щастливи в майските дни сред природните забележителности на малкия град.

Последвал хубав обяд в гостилницата. Пред присъствуващите на обяда и гражданството се говорело все за Ботев. На връщане посетили пещерата край с. Рабиша, за която Венета и Иванка били много слушали. На другия ден се завърнали във Видин. След няколко дни Венета и Иванка, вместо за Белград, отпътували за Букурещ, за да поръчат булчинска рокля — дар от годеника.

Много наскоро д-р Аджаров бил преместен в Пловдив; тук бил израсъл, тук живеели родителите му, тук го чакала клиентела, а развитието на града обещавало добра работа и той бил много доволен, че се връща там. На път от Видин за Пловдив Аджаров се отбил в Търново, където гостувал на годеницата си. Тук възникнал малък спор, който отпосле се оказал фатален. Майката и дъщерята загатнали, че предпочитат да бъде преместен в Търново. Той искал да ги убеди, че Пловдив е по-подходящ град за кариерата му, но отстъпил. Отпътувал за София и помолил д-р Ораховац, който възглавявал тогава Дирекцията на народното здраве, да го премести в Търново. Ораховац отговорил: Ние по-добре знаем кой за къде е, а Вие не се водете по женски ум! - И Аджаров отпътувал за Пловдив, за да заеме службата си.

Между него и Иванка започва нервна размяна на писма с повторение на едни и същи чувства и мисли. Обичат се много и не могат един без друг, но Иванка не може да иде в Пловдив, защото майка й не иска да напусне Търново, нито да се раздели с дъщеря си. Влюбеният Аджаров й писал да избяга, за да се венчаят — Иванка не се съгласила. Душевната й мъка се изразявала в думите, които не един път е отправяла на Аджаров: „Как да я напусна сега, когато ме е отгледала без баща от четиридесетдневно дете?” „Как ще я напусна, когато е направила толкова много жертви и е изтърпяла толкова мъки за мене”, отговорила тя и на своя приятелка, която също я съветвала да избяга.

Така изминали месеци само в размяна на писма. Най-сетне Аджаров й писал, че тя няма право да го държи в това положение и че я освобождава от ангажимента й към него. Към това писмо приложил годежния пръстен и всичките й писма до него. Годежът бил развален, но никакви остри думи помежду им не били разменени. Връзките им продължили чрез писма, защото Иванка се надявала да склони майка си да се преселят в Пловдив. Постепенно писмата разредели, тонът им станал по-хладен и накрая съвсем престанали.

Изминало повече от година. Иванка не преставала да убеждава майка си. Най-сетне Венета склонила да напусне Търново и да отиде с дъщеря си в Пловдив. Измъчената, но вече щастлива Иванка, писала, че майка й е готова да отиде в Пловдив. Отговорът се забавил дълго и той съдържал вестта, че Аджаров току-що се бил оженил.

(Може би по този повод Иванка на илюстрована картичка до Д. Ризов от 16. IX. 1902 г. е писала: „Имаше малко „разочарование”, но за него никой не е виновен, разбира се”.)

„И когато се завърнах от сватбената си разходка до Тулча, и влязох с младата си булка в нашия дом, заварих писмото на Иванка, в което тя, щастлива, ми разказваше за решението на майка си. Сама виждате, продължи да разказва д-р Аджаров при срещата ни през 1953 г., какво направи със своето упорство баба ви Венета. Веднага писах на Иванка, че вече всичко между нас е завинаги свършено. За упреците никога не съм й се сърдил, защото я разбирах ...” Тук д-р Аджаров въздъхна, промени разговора, но пред него оживя споменът за прелестната дъщеря на Ботев. Той я обрисува така, както е отнесъл образа й от онова време:

„Иванка беше много красива, с весело и румено лице, с енергична походка и жестове. Учила в Швейцария, тя отлично владееше френски език, беше с голяма култура и със социалистически убеждения. Имаше добра душа и беше обичана от всички. Където и да се появеше, нейното превъзходство над останалите се чувствуваше. Не беше надменна, а проста и сърдечна с хората. Желаеше да има много деца — наследници на великия й баща, пред паметта на когото се прекланяше. Съжаляваше, че не се е родила момче. Изказвала беше желание пред мене, както тя, така и нашите деца да включат във фамилното си име и името на Ботев, като се наричат Аджарови—Ботеви.”

Д-р Аджаров почива в Пловдив през 1960 г.

Така голямата любов на Ботевата дъщеря била пренесена в жертва на дъщеринския дълг. Венета, на която целият живот е бил верига от усилия и унижения, за да изгради щастието на милата си Иванка, този път наранила жестоко сърцето на детето си, единствено поради голямата си привързаност към родния град.



д-р Иван Бацаров (1865-1951)
д-р ИВАН НИКОЛОВ БАЦАРОВ
(1865, Шумен - 1951, София)

Д-р Иван Бацаров — син е на възрожденския деятел Никола Бацаров. Завършва средното си образование в Първа мъжка гимназия в София, а висшето - в Цюрих, Швейцария, специалност Медицина. По-късно специализира бактериология в Париж, в Института "Пастьор".

В Сръбско-българската война от 1885 година е доброволец в Червения кръст. От 1893 година е на действителна военна служба като подпоручик в различни артилерийски части.

През 1902 година д-р И. Бацаров оглавява новосформирания Противочумен институт, който по-късно се обединява с Бактериологичния институт. В 1904 година е назначен за началник на 1-ва софийска дивизионна болница, а от 1906 година е дивизионен лекар на Четвърта пехотна Преславска дивизия. През 1908 година е повишен в чин подполковник.

Участва в Балканската война като дивизионен лекар на 4-та дивизия. От 1914 г, вече като полковник, поема длъжността началник на военно-санитарната служба при Министерството на войната и Главен лекар на Действащата армия - пост, който заема до 1920 г.

Иван Бацаров е първият български лекар, който получава чин генерал-майор - на 15 август 1917 г. Това е признание за усилията, които д-р Бацаров полага за намаляването на смъртността и болестите в българската армия по време на Първата световна война.

Уволнява се от военна служба през 1920 година, след което работи (до 1929 г.) в Бактериологичния институт в София.



Иван Тодоров Бракалов (1860-?)
д-р И[ВАН ТОРОДОВ] БРАКАЛОВ
(1860, Калофер - неизв., [София])

Ложа Братство. През 1880 г. по време на откриването на ложа „Хирам” в Турно Северин (Румъния) между И. Н. Ведър, Димитър Карамфилович – масон 18 степен и други братя бил обсъден въпроса за образуване в София на масонска ложа с название „Братство за короната на България” и било взето решение в положителна посока. За това решение било уведомено ръководството на Великият Изток на Португалия.

Групата на софийските масони се увеличила след 1880 г. с преселилите се от Русе в столицата Й. Джумалиев, Р. Иванов, М. Маринов и други. След известна подготовка при активната роля на последните, на Д. Карамфилович, М. К. Сарафов, Константин Величков, Константин Стоилов и други на 7/19 юни 1883 г. в София била основана ложа „Братство” под №162 от послушенството на Великия Изток на Португалия. Неин първомайстор станал Д. Карамфилович. Към 1886 г. тя достигала 27 членове. От тях Карамфилович имал 18 степен, 20 души били с 3 степен. Тогава в ръководството влизали М. К. Сарафов – пърмомайстор, пазител на печата – Спас Вацов началник отделение в Министерство на Народното просвещение, първи надзорник – Д. Попов главен секретар на същото Министерство, втори надзорник – Г. Н. Златарски един от първите български геолози, оратор – д-р Ал. Шишманов началник на болницата в Столицата, първи секретар – Ив. Бракалов член на върховната сметна палата, втори секретар – Г. Хлебаров, покровител – П. Радомиров учител. Майстор на церемониите – Михаил Тенев висш служител в Министерство на финансите и бъдещ финансов министър. Проверител - Вл. Золотович от Върховната сметна палата, проверител – Н. Бенев адвокат и министър. Пазители на храма – архитектът на двореца Густав Витрал и Йосиф Франк, библиотекар – д-р Ст. Христов. Останалите членове на ложата с майсторска степен били Янко Ковачев – печатар, Ал. Менис – частен секретар на Ал. Батенберг, Ил. Димитров, К. Величков, К. Стоилов. С втора степен бил аптекаря Н. Стански, а с първа степен – Филип Симидов, Михалаки Георгиев писател и дипломат, Г. Хеберле представител на Източната Железопътна Компания и др.

Свързани с ложа „Братство” били още Д. Ризов, В. Винаров, д-р Ст. С. Михайловски, П. А. Попов, д-р Ив. Пенков, Т. Иванчов - за кратко Министър председател на България в края на XIX и началото на XX век, И. Джумалиев, Никола Обретенов, Панайот Дюлгеров, инж. Ил. Пенчев и др. Тясно свързан с тази ложа и нейната дейност бил и княз Ал. Батенберг.

Макар и малобройна ложа „Братство” успяла да обедини в редовете си група високопоставени представители на българската буржоазна интелигенция, които в края на XIX век играели важна роля в строителството на България

В ложа „Братство” се заражда идеята за обединението на българските червенокръстки дружества в „Български червен кръст”. След продължителна работа и разговори начело с Д. Карамфилович тази идея била осъществена.

Острите политически борби в страната, възникнали във връзка с политическата криза през 1886-1887 г. довели до замиране на живота в ложата. През 1887 г. тя била приспана.

През 1888 г. Д. Карамфилович и К. Стоилов правят опит за събуждането на ложа „Братство” но за съжаление неуспешен. По-късно Карамфилович свидетелства, че е съществувала някаква масонска ложа под покровителството на княз Фердинанд, и че в течение на нейните проблеми бил Константин Стоилов, че Д. Карамфилович снабдявал с масонска документация хората от въпросната ложа, че той желаел да бъде възстановена дейността на ложа „Братство”. Какво е станало с тези намерения историята мълчи.



д-р Т. БРАКАЛОВ



ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ ЗОЛОТОВИЧ
(неизв. - 1911, София)

Владислав Димитров Золотов (Золотович) - русенски масон. Помощник на контрольора в Министерство на финансите. Член на Върховната сметна палата, назначен с Постановление на Министерския съвет, протокол № 75/20 декември 1880 г. Съветник при Върховната сметна палата, назначен с Указ № 238/31 март 1883 г., и по-късно с Указ № 15/31 декември 1899 г. Администратор на БНБ. Масон с трета степен, т.е. майстор.

Групата на софийските масони се увеличила след 1880 г. с преселилите се от Русе в столицата Й. Джумалиев, Р. Иванов, М. Маринов и други. След известна подготовка при активната роля на последните, на Д. Карамфилович, М. К.Сарафов, Константин Величков, Константин Стоилов и други на 7/19 юни 1883г. в София била основана ложа "Братство" под №162 от послушенството на Великия Изток на Португалия. Неин първомайстор станал Д. Карамфилович.

Към 1886 г. тя достигала 27 членове. От тях Карамфилович имал 18 степен, 20 души били с 3 степен. Тогава в ръководството влизали М. К. Сарафов – пърмомайстор, пазител на печата – Спас Вацов началник отделение в Министерство на Народното просвещение, първи надзорник – Д. Попов главен секретар на същото Министерство, втори надзорник – Г. Н. Златарски един от първите български геолози, оратор – д-р Ал. Шишманов началник на болницата в Столицата, първи секретар – Ив. Бракалов член на върховната сметна палата, втори секретар – Г. Хлебаров, покровител – П. Радомиров учетел. Майстор на церемониите – Михаил Тенев висш служител в Министерство на финансите и бъдещ финансов министър. Проверител – Владислав Золотович от Върховната сметна палата, проверител – Н. Бенев адвокат и министър. Пазители на храма – архитектът на двореца Густав Витрал и Йосиф Франк, библиотекар – д-р Ст. Христов. Останалите членове на ложата с майсторска степен били Янко Ковачев – печатар, Ал. Менис – частен секретар на Ал. Батенберг, Ил. Димитров, Константин Величков, Константин Стоилов. С втора степен бил аптекаря Никола Стански, а с първа степен – Филип Симидов, Михалаки Георгиев писател и дипломат, Г. Хеберле представител на Източната Железопътна Компания и др.

Свързани с ложа "Братство" били още Д. Ризов, В. Винаров, д-р Ст. С. Михайловски, П. А. Попов, д-р Ив. Пенков, Т. Иванчов – за кратко Министър председател на България в края на XIX и началото на XX век, И. Джумалиев, Никола Обретенов, Панайот Дюлгеров, инж. Ил. Пенчев и др. Тясно свързан с тази ложа и нейната дейност бил и княз Александър Батенберг.

Макар и малобройна ложа "Братство" успяла да обедини в редовете си група високопоставени представители на българската буржоазна интелигенция, които в края на XIX век играели важна роля в строителството на България

В ложа "Братство" се заражда идеята за обединението на българските червенокръстки дружества в "Български червен кръст". След продължителна работа и разговори начело с Д. Карамфилович тази идея била осъществена.

Острите политически борби в страната, възникнали във връзка с политическата криза през 1886-1887 г. довели до замиране на живота в ложата. През 1887 г. тя била приспана.



д-р ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ ЗОЛОТОВИЧ
(1857, Цариград - неизв.)

България открива свое дипломатическо агентство в Италия през 1903 г. Българският дипломатически агент във Франция Любомир Золотович предприема в началото на 1903 г. успешни сондажи за откриване на българско дипломатическо агентство в Италия. Д-р Любомир Золотович е дипломатическият представител на България в Париж (Франция) в този момент, пост който заема от 4.10.1900 г., когато връчва акредитивни писма и успешно изпълнява мисията си на дипломатически агент до 16.5.1908 г.

Д-р Любомир Д. Золотович е в състава на делегацията, която през 1907 г. заминава за Гренобъл по повод погребението на ексминистъра и виден масон Константин Величков, в която вземат участие още: Ст. Статков, Н. Силдарев, Д. Денчев, Никола Д. Стоилов, Попов, Ст. Бисеров, Вълнаров, Д. Дафинов, Баирков, Кирил Гунев, Д. Баров, Никола Сребреников, К. Василев, Станчев, М. Фурнаджиев, Васил Н. Аврамов, Ценов, П. Бамбов, М. Пеев, д-р Христо Стойчев, Е. Попов, д-р Стоян Джубелиев (по-вероятно, вместо Тириот Джубалиев) и др.



П. Л. ЗОЛОТОВИЧ

Вероятно става въпрос за Петър Любомиров Золотович, най-вероятно син на д-р Любомир Димитров Золотович.


БОЯН КОМАНДАРЕВ



В. КОМАНДАРЕВ



д-р НИКОЛА ИВАНОВ СТРАНСКИ
(1854, Калофер - 1910, София)

Д-р Никола Странски завършва медицина и фармация. Масон с втора степен. Принадлежи към българския емигранстки кръг в Букурещ и е сред учредителите на читалище "Братска Любов" в Букурещ през 1869 г. След Освобождението е народен представител. Придворен аптекар на княз Александър I Батенберг.

Придворен аптекар и зъболекар на княз Фердинанд. Придворната му аптека се е намирала на ул. "Московска", съвсем близо до Двореца. Именно Странски като подставено лице купува на търг чифлика на хаджи Боне Петков, върху който Фердинанд строи двореца Врана. Женен е за Мария Корн – балтийска немкиня.



Димитър Филов
пполк. ДИМИТЪР ГЕНКОВ ФИЛОВ
(1946, Калофер - 1887, Русе)

Образование: Католическото училище в Цариград. Духовна семинария в Одеса. Юнкерско пехотно училище в Одеса (1871).
Военна служба:  1871 - Руска армия; 1877-1878 - 3-та и 9-та дружини на Българското опълчение; 1879 - Командир на Учебния батальон на Източнорумелийската милиция; 1885 - Командир на Ямболския отряд; 11.1885 - Началник на Общия резерв и командир на Средната колона; 1886 - Командир на 3-та пехотна бригада.
Офицерски звания: 1885 - Подполковник.
Умира: Тежко ранен в Русенския бунт и умира на 28.02.1887 в Русе.
Награди: Орден "За храброст" 4-та степен; Руски орден "Св. Станислав"; Руски орден "Св. Анна".


Богдан Филов (1883-1945)
проф. д-р БОГДАН ДИМИТРОВ ФИЛОВ
(1883, Стара Загора - 1945, София)

Богдан Филов е посветен в масонство през пролетта на 1923 г. в Берлин (Германия). Вероятна връзка за приемането му в лоното на масонството са д-р Младен Панчов, с когото се познават отдавна, и карловчанинът Иван Грозев, близък на семейството. Двамата са били определени от ръководството на Великата Ложа на България за гаранти на приятелството между българската масонска организация и германските масонски ложи.


Добри Филов
адв. ДОБРИ ФИЛОВ
(1865, Цариград - 1941, Варна)

През май 1908 г. се провеждат поредните общински избори за кмет на град Варна. Превес вземат демократите и кмет от 12 май 1908 г. до 27 май 1909 г. става адвокатът Добри Филов. Той е роден на 1 март 1865 г. в Цариград. Като кмет не прави изключение от плеядата варненски общественици и интелектуалци, които се стремят да бъдат полезни за своя град и неговите жители. Умира на 1 май 1941 г.

арх. Георги Фингов (1874-1944)
арх. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ ФИНГОВ
(1874, Калофер - 1944, София)

Масон към края на 1920 г. Един от първите големи български архитекти след Освобождението, който оставя невероятно много и ненадминати и до днес произведения след себе си, е Георги Фингов. Творецът реализира почти всички проекти на училища в старата част на София и чертае планове на над сто частни дома в столицата и в страната. Негово дело са архитектурните планове на някои банкови сгради в София, като ДСК на ул. "Московска", Чиновническо кооперативно застрахователно дружество, Търговско-индустриална камара на ул. "Славянска" и др.

В историята на българската архитектура Фингов е определен като първия и главен проводник на формите на сецесиона у нас. Тях той използва скромно, предимно като орнаментика. Онова обаче, което трябва да се запомни за него, е, че пръв придава европейски вид на София, която тогава прилича на едно голямо и мръсно село. Талантливият архитект е роден в Калофер.



(Забележка: Непълен списък,
без претенции за достоверност,
при нови данни ще бъде допълван)

Масонството в България (с отпечатан каталог)
Брошура на Централния държавен архив


Тагове:   Калофер,   масони,


Гласувай:
1
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Масони
27.03.2008 22:17
Г-н Метев,

Защо не давате източника?
Според мен в началото ползвате Иван Богданов.
цитирай
2. nikkor - запитване
03.03.2012 22:01
г-н Метев

днес на един бит пазар закупих 27 броя писма адресирани до ген. Иван БАЦАРОВ. Дайте ми съвет къде да ги предам, че да се запазят за бъдните поколения.

Поздрави,
М.Тодоров
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 1508319
Постинги: 466
Коментари: 974
Гласове: 19399
Календар
«  Септември, 2014  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930