Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05.2011 11:36 - Из „Дневника” на Васил Митаков (продължение)
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 9061 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 03.12.2011 13:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Дневник на правосъдния министър Васил Митаков в правителствата на Г. Кьосеиванов и Б. Филов

image           image Владимир Аврамов

            Дневник, 2 март 1943 

Днес имаше общо събрание на наказателните отделения на Върховния касационен съд. Председателстваше Аврамов. Разгледаха се четири въпроса. След това отидох при Панов, където след малко дойде и Аврамов. Очевидно бе изненадан от моето присъствие, но въпреки това остана. Приказвахме за войната, изгледите за България, по продоволствието. Той намира, че причината за тежкото продоволствие се крие в лошата реколта. Министър Захариев само дърдорел, но от него нищо не излизало. [стр. 658-659]

 

Дневник, 21 май 1943

* От десети този месец всеки ден, с изключение на неделя, заседава Върховната комисия по представленията на съдии. Участват 26 души. Работата почва от 4 часа и продължава от 7-7,30 часа след обяд (един ден почна от 3 часа). Преди започване на работата председателят на комисията Аврамов поздрави дошлите от провинцията членове на комисията и говори за значението на нейната работа. Инспекторът при министерството Бойчо Неделев прочете послание, с което се привлича внимание върху извънредната важност на работата, възложена на комисията с новия закон.

Стана дума за критерии при подреждането. Явиха се различни мнения. Сотиров иска да се обръща внимание на старшинството, като се направи изключение само за най-проявените. Аврамов, напротив, на първо място поставя почтеността, след това - работливостта и подготовката. [стр. 714-716]

 

Дневник, 6 юни 1943

Бекерле и гостите бяха застанали в преддверието на легацията. Между гостите видях министър-председателя, министъра на финансите, министъра на съобщенията, председателя на камарата Калфов и подпредседателя П. Кьосеиванов, бившите министри Горанов и проф. Диков, пълномощния министър на Италия граф Мажистрати, пълномощния министър на Хърватско Жидовец, шарже д’афера на Словашко Писко, от страна на двореца: Поменов, Груев, д-р Ханджиев, д-р Костов и [инж. Богдан] Морфов, г-жа Димитрана Иванова, г-жа Фани Мутафова, г-жа Бекерле, много вестникари, между които Райко Алексиев, кмета инж. Иванов, пом.-кмета Сокеров, директора на бранническата организация [д-р Стефан] Клечков и много други. [стр. 717]

 

Дневник, 19 юни 1943

* Вчера се състоя общо събрание на наказателните отделения на Върховния касационен съд за унификация на практиката на наказателните отделения по някои въпроси, които първият председател [Аврамов] беше сложил на дневен ред. Преди заседанието по повод на дело по чл. 36 от Закона за регулиране на снабдяването и определяне на цените на моя бележка, че нищо не може да ме накара да постъпя против съвестта си, председателят [Аврамов] ми забеляза в тон на упрек, че в Касационния съд нямало съвест, а имало знание и незнание на закона. Възразих му най-енергично и казах, че за пръв път чувам подобно нещо, което в най-лекия случай може да се нарече опасна ерес. И понеже настояваше, прибавих:

- Аз бих желал да излезете печатно по тоя въпрос. Съвестта – това е най-ценното нещо на съдията и то е еднакво нужно като в инстанцията по същество, така и в Касационния съд.

Съвест, казва Аврамов, има в инстанцията по същество, при преценка на фактите, но в Касационния съд няма съвест, има, както казах, знание или незнание на закона.

Този факт достатъчно говори за Аврамов като съдия и няма нужда да коментирам. [стр. 727-728]

 

Дневник, 24 юни 1943

Относно образуването на предшестващия кабинет [инж.] Урумов каза:

- В образуването на тоя кабинет се бъркали царят, Кирил, Севов (или както го нарече „цар Серов”), Кьосеиванов и Багрянов. Кандидат за министър на правосъдието бил Аврамов, тогава главен прокурор на ВКС, на железниците – ген. Недев, и на вътрешните работи – някой друг, срещу когото се противопоставил някой от горните господа. Царят решил въпроса, като изхвърлил тия кандидати и на свободното място назначил Йотов; Аврамов станал министър на железниците, а Недев – на вътрешните работи. [стр. 731-732]

* При Аврамов след обяд имахме събрание – председателите на отделения при ВКС – по правилника, който Аврамов е приготвил. [стр. 732]

 

Дневник, 30 август 1943

От днес останките на покойния цар ще бъдат изложени в храма-паметник „Св. Ал. Невски” за всенародно поклонение. Погребението ще се извърши в неделя, на 5 септември. Обявен е една година дворцов траур и два месеца всенароден траур.

Всички се питат ще станат ли избори за Велико народно събрание, ще се избират ли и кои ще бъдат бъдещите регенти. Имена на големи наши общественици и държавници се повтарят заедно с имена на случайни и незначителни хора: Мушанов, Цанков, Кьосеиванов, Калфов, Филов, принц Кирил, Лукаш, Вл. Аврамов, някои от които даже не отговарят на изискваните от Конституцията условия. Някои поменуват и за мен. Говори се даже и за царицата.

Въпросът за избиране на регенти, както отбелязах и по-рано, в тоя момент е идни от най-трудните. Трудностите идват от това, не че няма големи хора, а че няма подходящи хора, т.е. хора, които да отговарят на високите качества, които се изискват от важността на поста и обстоятелствата на момента. [стр. 776]

 

Дневник, 2 септември 1943

Снощи се срещнахме у дома на Жеков с Петър Савов. Тримата говорихме върху положението. Петър Севов и Жеков намират, че аз трябвало да бъда един от регентите, че и двамата щели да направят постъпки по тоя въпрос пред респективните места. След това Петър Савов отиде при Божилов. Днес сутринта се срещнахме с Петър Савов у дома му. Разправи ми за своя разговор с Божилов. Казал му, че избори за Велико народно събрание няма да има. Регентите ще се назначат от правителството и Народното събрание. Относно лицата още не бил говорил в Министерския съвет, но се считал за безспорен кандидат княз Кирил. Петър посочил като бъдещи регенти княз Кирил, Филов и мен. Относно Аврамов казал, че това по никой начин не трябвало да стане, тъй като се ползвал с много лошо име сред юристите и обществото. Когато поменал моето име, Божилов се съгласил, но веднага добавил:

-          Ами Партов?

Онзи ден Аврамов пусна покана съдиите да се приберат днес в 11 часа, за да отидат заедно (ин корпоре) на поклонение пред останките на царя. Днес сутринта аз не успях да се явя и съдиите избрали трима души, които заедно с по двама от другите инстанции да отидат да се поклонят от страна на всички съдии, понеже имало разпореждане корпоративните поклони да се извършват от делегации най-много от трима души и по изключение от 10 души. В делегацията на съдиите от страна на Касационния съд били избрани Аврамов, Лингоров и Драсов. [стр. 778-779]

 

Дневник, 6 септември 1943

Погребението на царя беше определено за 5 т. м. Своевременно се оповести програмата, по която то ще стане. Аз получих две покани: едната като председател на отделение на ВКС, без жена, и другата като бивш министър, с жена; облекло: жакет с цилиндър, с черна връзка, черни ръкавици.

Тленните останки се вдигнаха от най-върховните представители на трите власти: министърът на вътрешните работи Габровски, министърът на правосъдието К. Партов, подпредседателят на Народното събрание д-р П. Кьосеиванов, председателят на ВКС Вл. Аврамов, народните представители Багрянов, Андреев, Фишков и Султанов. [стр. 780-781]

* Онзи ден бях при председателя на Народното събрание Христо Калфов. Говорихме обстойно върху създаденото след смъртта на царя положение. Въпросът беше главно кои да бъдат регентите. Аз се изказах решително против кандидатурите както на Влади Аврамов, така и на Никола Георгиев. От него разбрах, че за първият бил слушал – като председател на ВКС, а за втория за пръв път чувал. Казах му, че последната кандидатура се лансира по всяка вероятност от Партов, който му е кумец и така иска да си създаде връзки с регентството. Говорихме и за евентуалния председател на Министерския съвет, ако Филов стане регент. Казах му, че най-подходящият човек е той и че трябва да направи всичко да поеме тоя пост, че в интереса на България това трябва да стане. [стр. 782]

* Вчера точно в 6,15 часа след обяд, се срещнах с министъра на финансите Добри Божилов у дома му. И с него говорихме по положението. Каза ми, че имената на бъдещите регенти още не са окончатлно установени, но с положителност може да се каже, единият от тях ще бъде принц Кирил. За Филов още не е ясно, също и за третия кандидат.

Посочвайки му условията, на които според мен трябва да отговарят регентите, позволих си най-добросъвестно да му кажа, че от гледна точка на тия условия сочените за регенти лица из средата на съдиите при ВКС или бивши такива – Аврамов и Никола Георгиев – са абсолютно негодни: единят е с много лош характер, кариерист, отмъстителен и зъл, посредствен и крайно непочтен и тесногръд човек; другият е без всякаква обща култура, прост, ограничен, селянин, а и семейно не е на оная висота, която се изисква. И двамата в политиката са пълни невежи.

Всичко това казах без никакво parti pris, само в интерес на работата и по чувство на дълг.

Божилов отново каза, че засега само Кирил бил сигурен, за останалите двама кандидати още нищо не се знаело. Нито Аврамов, нито Георгиев имали шанс. За тях даже не ставало дума. Никола Георгиев бил поменат от един от министрите в Министерския съвет, но там си останало – никой не подел тая кандидатура като сериозна. [стр. 782-783]

 

Дневник, 15 септември 1943

* Днес стана откриването на новата съдебна година. По тоя случай в първия салон на Съдебната палата (хола) се извърши тържествена черковна служба от владиката Стефан заедно със свещеник, дякона и протосингела. Присъстваха министър-председателят Божилов, министрите на вътрешните работи, на правосъдието и на търговията, съдиите от всички инстанции, много адвокати и други лица. След молебена владиката произнесе реч. Говориха още министърът на правосъдието, председателят на Касационния съд [Владимир Аврамов], председателят на адвокатския съюз и председателят на софийското бюро. Най-добре говори дядо [екзарх] Стефан, но крайно тенденциозно. Под формата на церемониална реч той се опита да направи упрек на съдийството за осъждането на неговия братов син. Тая тенденция пролича толкова силно, че всички съдии я схванаха.

Речта на [д-р Константин] Партов беше шаблонна, площадна. Той забрави, че говори пред общество от съдии, между които и такива от ВКС.

Речта му беше дълга и отегчителна.

Другите речи не чух. Всичко се извърши тъй, както и по-рано, само че тоя път без душа. [стр. 794]

 

Дневник, 10 февруари 1944

* Аврамов, първият председател на Касационния съд, избяга със семейството си в Самоков, Сава Христов – в Свищов, Пенчев – в Провадия, Н. Наков – в Бяла Слатина. Повечето от съдиите са в околностите на София: аз със семейството си – в Бояна, Габровски – в Княжево, Балабанов – в Панчарево, и т.н. Има някои, които са останали в София: Лингоров, Оджаков и други спят в Съдебната палата. [стр. 824]

 

Дневник, 31 март 1944

* Сутринта заминах за София. Председателят Аврамов беше ни свикал да изслушаме негови предложения. Часът бе девет и половина, когато трамваят, стигащ до Инженерната работилница, спря. Какво има? – Тревога! Всички скочиха в най-голям безпорядък и уплаха...

София гореше. Над Съдебната палата паднали през деня и през нощта още три бомби с ефекта на тази, която първоначално бе я улучила. Скривалището било буквално препълнено с уплашени хора, търсещи спасение. Пред западната врата е паднала огромна бомба, която е направила страшни поражения. Изглежда, Съдебната палата е предмет на особено внимание на неприятеля.

Хубава София изгоря! Гледам от боянските височини града, а сърцето ми плаче от болка и мъка. Никаква светлина не се вижда освен пламъци на гаснещи от само себе си пожари...

Дойде от София Пол Стефанов. От него узнах, че Министерският съвет решил и министърът съобщил на съдиите Върховният касационен съд да се евакуира в Трявна и Дряново. На Еленка и Лили казах, че до десет дни трябва да се вдигнем оттук. Казах на Арсен, че и те могат да дойдат с нас. Съгласно решението на Министерския съвет до десети април всички съдии трябвало да бъдат по местата си. [стр. 853-855]

 

Забележка: Васил Митаков е екзекутиран на 1 февруари 1945 година.

=====================================================

 

Васил Николов Митаков е български юрист и политик, министър на правосъдието в четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на Богдан Филов (1939-1942).

Васил Митаков е роден през 1880 г. на 10 юли или през 1881 г. – 16 юли в с. Долно Камарци. Завършва право в Софийския университет. Участва в Балканските войни, след което, по време на Първата световна война е военен съдия и прокурор. След войната става съдия във Върховния касационен съд. Член е на Третия държавен съд, началник на Гражданското отделение (1923-1925) и Кодификационната комисия (1931-1935) към министерството на правосъдието. От 1939 до 1942 г. е министър на правосъдието.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Васил Митаков е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. През 1996 г. присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд.

Библиография: Възможна ли е унификацията на нормите от частноправен международен характер в славянските страни (1933); Дневник на правосъдния министър в правителствата на Георги Кьосеиванов и Богдан Филов (2001).

Правосъдният министър от времето на Борис ІІІ Васил Митаков хвърля сензационна светлина върху обществено-политическия живот в България непосредствено преди и веднага след избухването на Втората световна война. Изтъкнатият ни юрист е стенографирал впечатленията и преживяванията си в таен дневник, който обхваща не само периода, в които е бил в изпълнителната власт (в двата кабинета на Георги Кьосеиванов 1938–39 и 1939–40 г. и в този на проф. Богдан Филов 1940–42 г.), но и годините до февруари 1945, когато е екзекутиран от Народния съд. „Дневникът на Митаков” съдържа разшифрованите стенограми, тайните записки и автобиографията на този забележителен българин. Оказва се, че архивът на правосъдния ни министър, запазен от съпругата му и предоставен за печат от дъщеря му Лиляна Михайлова–Митакова, е безценен документ за някои от най-драматичните моменти в историята на България. Във фокуса на записките са задкулисните борби около съставянето на правителството на проф. Богдан Филов, нелегалната съпротива, въвличането на България във Втората световна война, разстрелите на антифашисти, борбите за спасяването на българските евреи, а също и много други събития, оставили траен отпечатък в историята на страната ни. Митаков отбелязва и коментира някои твърде любопитни страни от характерите и поведението на най-изтъкнатите обществени фигури от онова време. Естествено, част от възгледите му са доста спорни, особено онези, свързани с тъй наречения „Еврейски въпрос”, но така или иначе, такава е гледната точка на автора. „Дневникът на Митаков” е изключително стойностен документ за едно смутно за България време, а субективният му характер само допринася за по-непосредственото представяне на размирния XX в.

Той е преминал през всички стъпала на съдебната йерархия. През целия толкова продължителен професионален стаж Митаков е образец на честен и добросъвестен правник, а изготвените от него съдебни актове - юридически бисери. Изявява се и в законотворческата сфера. Участва в Международното сдружение по наказателно право, както и в Законодателната комисия, като член на която изготвя съвършени от правно гледище и съобразени с Търновската конституция законопроекти.

В дневника си Васил Митаков безкомпромисно бичува кариеристите, сервилните към управниците и корумпираните свои колеги, но е подчертано самокритичен. Не само че не прави опити да се самоизтъква, но дори преувеличава човешките си слабости.

Демократ по убеждения, авторът има открито негативно отношение към водачите на новоизникналите тоталитарни режими, смело отстоява възгледите си, без да се влияе от силните на деня. Но най-големите достойнства на неговия мироглед и близо половинвековната обществена и професионална дейност са родолюбието и загрижеността за българската съдебна система. Патриотизмът като основна черта на духовната му същност се илюстрира с участието му на огневата линия по фронтовете на Балканската война, водена от България за обединението на народа ни и освобождаване намиращите се все още под чуждо робство наши сънародници. Васил Митаков се проявява като герой не само при Селиолу, но също така и при Гечкенли, Бабаески - Люлебургас, Чаталджа, Пирот и пр. Веруюто му най-ясно е изразено в характеристиката, която дава за бележития юрист и държавник Димитър Тончев. Нея аз се изкушавам да цитирам дословно: „Едничък посред толкова живи кучета, посред толкова змии, той мъжки и достойно се защитаваше. Той оправда не само себе си, не само режима, но и цялата епоха, цяла България. И в едно време, когато духът на пораженството беше обхванал всички ни, той единствен говореше за правата на България и за нейното бъдеще, за нейната национална кауза и за силата й да се бори против всички ония, които искат да я унищожат."

„Да се приемат или не възгледите на Васил Митаков, да се съгласява или не с трактовките на упоменатите събития е избор и право на всеки читател. Но така или иначе ти, читателю, държиш в ръцете си един неподправен документ на смутно и тежко време и истината за него. Четейки тази книга, ти имаш рядката възможност да станеш свидетел без посредници и да си правиш изводите сам - фактите са вече в ръцете ти! Дневникът е уникален и със стегнатия и образен език - рядко срещано явление в този род литература. Това се дължи на изключителната ерудиция на автора - човек от третата власт в три български правителства: на Георги Кьосеиванов (14.XI.1938-24.X.1939 и 24.X.1939-16.II.1940) и първото правителство на проф. Богдан Филов (16.II.1940-11.IV.1942), имали честта и малшанса да управляват България в един от най-драматичните моменти на вече отминалия век.”

 

НАГРАДИ

на Васил Митаков за вярна служба на Царя и Отечеството

 

Орден за храброст

Орден за заслуга – 2

Орден за гражданска заслуга – II степен

Орден за гражданска заслуга – I степен

Орден „Св. Александър – IV степен

Орден „Св. Александър – III степен

Орден „Св. Александър – II степен

Орден „Св. Александър – I степен

 

Васил Митаков е носител на много чуждестранни ордени и медали.

Той е и почетен гражданин на Братислава, Словакия.



Гласувай:
10
0



1. bizcocho - Трудна е задачата, с която си се н...
25.05.2011 13:03
Трудна е задачата, с която си се нагърнил...
цитирай
2. анонимен - tdaokkQxDFmpKP
03.07.2011 12:50
Haahhaha. IВ’m not too bright today. Great post!
цитирай
3. анонимен - lMrgVplWbsM
04.07.2011 10:32
H15w1X <a href="http://pgjsfbrjdptd.com/">pgjsfbrjdptd</a>
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3291698
Постинги: 511
Коментари: 1043
Гласове: 19725
Архив
Календар
«  Май, 2021  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31