ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО И ПОДВИГА НА ХРИСТО БОТЕВ И
НЕГОВАТА ЗЛОЧЕСТА ЧЕТА! ВЕЧНА ПАМЕТ НА ГЕРОИТЕ!




Към брата си

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

 

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

 

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

 

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

 

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

 

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!

Голям българин е Ботев. Едва ли си е вярвал, че с 200 души ще освободи България, но е тръгнал с надеждата, че ще увлече народа. Поклон поред подвигът му!