130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КОНСТАНТИН ЩЪРКЕЛОВ:

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ В РИМ–СОФИЯ

Христина Грозданова

Още от откриването на първата постоянна експозиция на Общинския музей на 1 декември 1941 г. на пл. „Бански“ № 3 до днес, независимо от многократните промени на структурата и името на институцията, през изминалите десетилетия специалисти в различни области са ангажирани с дейности, простиращи се отвъд събирателската дейност, съхранението и проучването на художествени произведения и предмети, свързани с историята на столицата. Денят на народните будители се отбелязва тържествено в музея от откриването на новата му постоянна експозиция през 2015 г. По традиция честването на празника е посветено на значима личност. През 2019 г. отбелязваме 130 години от рождението на художника Константин Щъркелов.

Той е роден през 1889 г. в София. Голяма част от природните пейзажи, акварелите, с които е най-известен, са рисувани именно в околностите на столицата и съхраняват спомена за това как са изглеждали те в началото на XX век.

В Регионален исторически музей – София се съхраняват шест оригинални творби на известния художник. Една от най-интересните сред тях е озаглавена „Къщата на Тодор Влайков“, има подпис на автора и дата 1918 г. Тодор Влайков е писател, общественик, политик, основател и председател на Българския учителски съюз, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН), съосновател на първата българска кооперация. Други три от най-ценните произведения на Константин Щъркелов са акварелни пейзажи, рисувани в полите на Витоша и разкриват тогавашния облик на вече населени части на града. Съзерцанието, претворяването на спокойствието и красотата на природата са особено характерни за творчеството му. Има много силен контраст между топлите и прозрачни багри, нежните цветя, почерка, който се запазва в работата му до самия край на творческия и житейския му път и тежките исторически събития, личните преживявания на художникът, който не само се сблъсква с ужаса на войните, но и след 1944 г. бива вкаран в затвора и изселен от София. Поради тази причина навярно, дори познавачите и любителите на изкуството, заставайки пред творбите на Константин Щъркелов не се замислят за това.

Той е признат и известен български художник, който не само е роден в столицата, но оставя голямо художествено наследство. Голяма част от произведенията му са свързани със София. Творчеството му не престава да представлява интерес и предизвикателство за изследователите на българското изкуство и до днес. Някои от основните източници на информация за него са издания, подготвяни във връзка с някои от най-големите изложби с творби на Константин Щъркелов. Каталогът, издаден от Софийска градска художествена галерия със съдействието на Министерство на културата, Съюза на българските художници (СБХ), Националната галерия и други галерии и колекционери по случай 100 години от рождението на художника е едно от най-интересните сред тях, не само заради пълноценното представяне на биографията и творчеството на художника, но и поради завършването с цитати на други значими за културния живот по онова време личности, писатели и други художници. „(Не)познати истории“ е още едно интересно издание, което е подготвено по повод представянето на изложба в галерия Лоран и се отличава с увлекателно, тематично представяне на творчеството на Константин Щъркелов. Въпреки наличието на множество публикации, както в периодични издания от първата половина на миналия век, свързани с различни събития, откриването на по-големите изложби, така и съвременни издания, посветени на различни годишнини и чествания, в много от тях се повтарят сходни цитати, части от дневниците на самия художник. Неговият личен архив в Централния държавен архив съдържа голям обем и все още продължава да бъде проучван. Личността и творчеството на Константин Щъркелов заслужено не спират да бъдат представяни в нови кураторски и изследователски проекти.

Той е художник, който се радва на голямо признание. Някои от първите представяния на негови картини в София са сред първите художествени изложби у нас след Освобождението. През 1907 г. няколко негови акварела са показани в Олчевата книжарница. Христо Олчев, който заживява в столицата през 1880 г. и едва седемнадесетгодишен участва като доброволец в Сръбско-българската война, се превръща в един от първите и най-активни книгоиздатели в столицата. Той отваря книжарница, която се превръща в средище на писатели, художници и културни дейци. Притиснат материално, между 1908 и 1910 г. Константин Щъркелов е принуден да прекъсне започнатото в Държавното рисувално училище образование. В този период той заминава първо за Одеса. Там постъпва като певец в манастир, където има квартира, храна и свободно време да рисува край морето. За кратко се издържа като прави по поръчка копия на картини. Заминава за Москва, където се запознава с писателя Давид Максимчук, близък приятел на Лев Толстой. Познанството и комуникацията с писатели, с други художници, безспрно е важен аспект за изграждането на личността и твореца, които продължаваме да помним и честваме. Константин Щъркелов споделя, че по това време е пленен от руското изкуство, живопис, поезия и опера. През 1909 г. художникът се завръща в България и се записва отново в Рисувалното училище. Следващата година негови творби са показани на още едно от най-ранните и емблематични за периода места в столицата – Тръпковата галерия. Тя е открита 13 Христина Грозданова през 1910 г. от Тръпко Василев, който макар да работи като декоратор, е автор на много пейзажи. Самият той настоява Константин Щъркелов да се включи в неговата изложба заедно с Петър Морозов. За това събитие, изложените там и продадени четири неподписани акварела, художникът разказва в интервю, дадено на Коста Георгиев за вестник „Литературен глас“ през 1935 г. То е публикувано по-късно и във връзка с организирането на изложбата „(Не)познати истории“ в галерия Лоран, както и в сайта, посветен на живота и творчеството на автора. Една година по-късно, през октомври 1911 г. се открива и първата самостоятелна изложба на Константин Щъркелов. Той успява да помести 80 свои картини в стаичка, използвана за гардероб на салона по история на Държавното рисувално училище. В нея са показани предимно пейзажи и няколко портрета. След закриването на изложбата, Константин Щъркелов е приятно изненадан от вестта, че цар Фердинанд се интересува от тях и би искал художникът да му ги покаже. Макар и скован от притеснение, с подкрепата на приятелите си, той отива лично да представи картините си и това го отвежда до сбъдването на една мечта. Царят откупува 27 от тях и плаща за тях цена почти двойна на поисканата от художника. Това е много голямо признание за работата му. Той дава половината от парите на майка си, а с останалите осъществява голямо пътешествие. За 75 дни той посещава Мюнхен, Париж, Лондон, Женева, Венеция, Фиуме (дн. Риека), Загреб, Белград и се връща обратно в София с 35 произведения, съхранили спомена за най-впечатлилите го места.

След това, за съжаление, настъпват много по-тежки моменти. За период от няколко години той участва в Балканската, Междусъюзническата и в Първата световна война. Наличието на голям брой материали, съхранили лични разкази на художника е предимство, както за изследователите на творчеството на Константин Щъркелов, така и по-общо на изкуството и историята от периода. Макар във всяко издание, посветено на разглеждания автор да има информация за участието му във войните, макар често да има и включени цитати от негови дневници, не бихме свързали името му с термина военни художници. Темата за войната е ясно обособена в каталога „(Не)познати истории“. Най-общо всички изследователи на живота и творчеството на Константин Щъркелов, отделяйки необходимото внимание на големия обем от налична информация, документи, архиви, лични дневници от времето на войните, отчитат непроменения стремеж на художника да открива красиви пейзажи, да устоява на драматизма на случващото се и трагедията да не намира отражение в картините му.

Въпреки всичко, през 1915 г. Константин Щъркелов организира още една самостоятелна изложба в София и завършва Рисувалното училище при проф. Иван Мърквичка. Следващите две години участва в големи изложби в Берлин с художници от страните съюзници в Първата световна война. За участието си във войната е награден със „Сребърен кръст“. През 1919 г. става един от основателите и членовете на дружество „Родно изкуство“, заедно с Александър Божинов, Иван Лазаров, Борис Денев, Иван Милев, Дечко Узунов и др. През двадесетте години художникът пътува, посещава Германия – Мюнхен, Баварските Алпи, а след това и Пирея, остров Санторини, Александрия, Кайро, Йерусалим и др. През 1929 г. се жени за Соня Стойкова, с която имат две дъщери – Весела и Богдана. През 1935 г., по повод 25-годишна творческа дейност, е организирана една от най-значимите самостоятелни изложби на Константин Щъркелов. Именно по този повод той дава едно от най-цитираните и до днес интервюта, в което разказва за всички споменати и тук моменти от своя живот, споделя какво го вдъхновява, как се чувства докато рисува, колко време отделя за създаването на един пейзаж. Тази изложба също се радва на положителна критика и отзвук в периодичния печат. По-новите изследователи на живота и творчеството на художника описват и празненството след откриването на тази изложба, на което присъстват и се включват в музикалната програма други знаменити художници от дружество „Родно изкуство“. Сред тях са Дечко Узунов, Александър Божинов и др. В началото на 40-те години Константин Щъркелов пътува в Македония – Охрид, Скопие, Солун; отново участва в „Изложба на българските художници“ в Германия; посещава и Света гора, където създава цикъл от акварели.

След настъпването на политическите промени през 1944 г. следва още един тежък период за Константин Щъркелов. Домът му в София е разрушен от бомбардировките. Софийското жителство му е отнето, изключен е от СБХ, арестуван е и е затворен в Централния затвор. Обвинен е за художник на царския режим.

Въпреки всичко това, той продължава да живее и да твори. Той и семейството му заживяват във Варна. През 1953 г. членството му в СБХ е възстановено и в следващите няколко години представя няколко големи самостоятелни изложби в София, Варна и Пловдив. През 1958 г. се връща в София. По повод последната си голяма юбилейна изложба за 70 години, Константин Щъркелов е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен.

Като част от честването на Деня на народните будители и отбелязването на 130-тата годишнина от рождението на художника в РИМ–София се представя кратка презентация, посветена на живота и творчеството му. Освен неговия безспорен принос за изкуството от периода и връзката му със столицата, освен акцента поставен върху произведенията съхранени във фонда на музея, в нея, макар и кратко, са представени споменатите, по-тежки моменти от живота му. Две от най-ценните му творби, собственост на музея, са експонирани за по-дълго във витрина в централното фоайе. Не случайно и анотацията към тях съдържа не само стандартната информация – име на автора, заглавие на творбата и техника, а и няколко допълнителни изречения. Допълнителният текст за това, как един от първите български майстори на акварела, художник, посветил работата си в най-голяма степен на красотата на природата, е изселен от родния си град София, озовава се в затвора, бива изключен от СБХ, осъществява важна връзка между поставените във витрината творби на Константин Щъркелов и съдържанието на най-значимата временна изложба на РИМ–София за тази година – изложбата „Манифестиращата идеология 1944–1989“.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бошев 2009: Н. Бошев. 130 избрани творби от колекцията на БНБ. Каталог. София, 2009, 39–42.

Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Т. III. София 2006.

Константин Щъркелов. 100 години от рождението на художника. СГХГ – Изложба м. май – юни, София, 1990.

Константин Щъркелов ЦДА. Личен архив.

(Не)познати истории. Константин Щъркелов. Изложба. Галерия „Лоран”. София, 2017.

SUMMARY 130TH BIRTHDAY OF KONSTANTIN SHTARKELOV

THE DAY OF NATIONAL LEADERS IN REGIONAL HISTORY MUSEUM – SOFIA

The 130th anniversary of the birth of Konstantin Shtarkelov was celebrated on November 1, 2019, on the occasion of the National Revival Leaders Day at the Regional History Museum - Sofia. He is one of the first Bulgarian artists who whose works were exhibited at some of the most iconic centers of cultural life in the capital after the Liberation - The Olchev Bookstore, The Trapkova Gallery and The State Drawing School. Despite participating in three wars and being under pressure from the socialist regime after 1944, his art remained inspired by the beauty of nature his whole life. Shtarkelov is also famous for being the first watercolor artist in Bulgaria and one of the founders of the “Rodno Izkustvo” (Native Art Society). Although he had the opportunity to travel and paint landscapes from around the world, a significant part of his work is dedicated to Sofia, the city where he was born, and where he returned at the end of his life. Some of his most valuable watercolors, which are preserved in the museum’s art collection, are temporarily exhibited in a display case at the central lobby to mark the anniversary. Along with the annual National Revival Leaders Day program, a presentation, dedicated to the life and work of Konstantin Shtarkelov, was presented.