Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2008 07:57 - Галерия: Никола Аврамов
Автор: meteff Категория: Изкуство   
Прочетен: 10160 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 24.09.2010 11:36


НИКОЛА ВАСИЛЕВ АВРАМОВ (1897-1945)

image

АВРАМОВ, Никола Василев - живописец. Роден на 21 май 1897, Ямбол починал на 15 юли 1945, София. Родители: Васил Николов Аврамов (18631946) и Цвета Кънчева (18611943), съпруга Мария Миланова Щъркелова (19061993), деца: професор Васил Метев (19312007), Лальо Аврамов (19341995) и Цветана Цветкова (1938). Виж съкратено родословно дърво:

image image
Завършил (1921) живопис в Държавното художествено индустриално училище София, при проф. Иван Мърквичка. Художник (19241934) в Народния музей, София. Член-основател (1920) на дружеството на независимите художници. То "обединява художниците за свободно и независимо творчество б е з   ж у р и".

image
Работи натюрморти, предимно плодове. Създава добре композирани, колоритно уравновесени творби. Умело предава материалността на предметите. В някои от произведенията му се чувстват натуралистични влияния.

image
Според Здравко Сребров: "В останалото изобилие от пейзажна живопис, натюрморти и битови картини, където рядко трепва някой по-рязък индивидуален нерв - платовете, пастите, цигарите на Никола Аврамов се отделят като връх...".

От 1924 г. участва в ОХИ, урежда две самостоятелни изложби в София. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, ХГ във Варна и Самоков, в чужбина и частни сбирки. През 1944 г. работи по реставрацията на Боянската църква.

След съветската окупация, за жалост, неговите картини са насилствено конфискувани от Червената армия и изнесени извън страната, вследствие на което скоропостижно умира. България губи, може би, най-гениалния си представител в областта на чистото "изкуство за самото изкуство".

Не е известно българската държава някога да е правила опити за връщане на това тъй ярко художествено богатство, както и предприемала ли е стъпки за отдаване на заслужена почит към един от най-талантливите си до момента и широко прославили България творци.

С това си свое пословично нежелание "призваните" да бранят и разпространяват българската култура нашенски институции още по-твърдо ни поставят на опашката не само сред европейските християнски народи. Дано сме живи и здрави, за да дочакаме някога намесата на Института за опазване на паметниците на изкуството и културата зад граница.

Изминали са 111 години от рождението на художника Никола Аврамов, и 63 години от неговата нелепа и ранна смърт едва навършил  48 години. Точно преди 90 години се появяват първите негови творби, творби успешно надживели своето време и оставили трайни следи в световното художествено-културно богатство.

За съжаление стогодишнината на един художник, за когото живописта бе откровение, когото смятаха за цар на натюрморта, не бе отбелязана с изложба. Тези редове са може би малкото признание към него и като художник и като изключително скромна и тиха, дори прекалено срамежлива личност, през целият си кратък живот отдаден единствено на запазването на българското културно и историческо наследство.

Днес няма какво да ни напомня за гения му, няма шумно рекламирани и скъпо излизащи ни PR акции, няма имена на улици, площади и галерии, името му е оставено да тъне в забрава, с все още яростно изразявано отрицание излизащо от средите на все по-свръхвсесилните червивокафяви (пост) комунистически културтрегери.

image
Натюрморт, 1939 [НХГ]

В 1937 г. Константин Щъркелов споделя: "Никола Аврамов, друг по темперамент и разбиране художник – страхлив, срамежлив, тих, почти никому неизвестен до общата изложба – днес ни изненадва.

Картини, които, като ги гледаме, малко по-инак звучат при темпото, в което живеем. Без да вижда и чува ударите на катадневните страхотии и мълниите, що съскат из стратосферата. Като някой златар, наведен над сребърните нишки, - навива на филигран огърлица. И само можем да му завидим. Чудно! Да се отдалечи от улицата и шума и да се свие в малката си стаичка, да рисува с толкова преданост и любов избраните и подредени от него предмети!

Като, че живее на някой остров тоя странник и везе подаръци за сватбата на някоя невеста.

Той вижда рисунъка идеално точен – без да е фотографичен – и слага цветовете до поразително съвършенство – с една топлота и едно изящество. Плодовете, които рисува, са живи, сочни. Стъклата са прозрачни – и всяка композиция е подредена с голямо умение във форма и светлосянка.

Далеч от всяка виртуозност, в работите му не личи мъката и търпението, с които работи.

Неговите „Портокали”, „Дюли”, „Пъпеши” и др. ще останат класически в нашата живопис от тоя жанр."
image
Грозде, 1944

image
Натюрморт, 1931

image
Натюрморт, 1932

image
Ябълки, 1932

image
Натюрморт, 1934

image
Натюрморт, 1939

image
Натюрморт

image
Натюрморт с грозде, 1942

image
Натюрморт, 1942

image
Натюрморт, между 1926/36

image
Дини и круши

image
Сливи и круши, 1940

image
Череши, 1935

image
Натюрморт, 1936

image
Портокали и орехи, 1936

image
Натюрморт, 1936

image
Череши и ягоди, 1938

image
Праскови, 1939

image
Албум: 10 години галерия "КРИСТАЛ"  
image
С особена  б л а г о д а р н о с т
за проявеното съдействие к ъ м
екипа на галерия "К р и с т а л"



Гласувай:
2
0



1. rummi - Красиво!
18.06.2008 18:58
Дар е да рисуваш така, още по-голям - да можеш да виждаш така.
цитирай
2. анонимен - ydivitelno
05.07.2010 00:36
Kolko mnogo talantlivi i nedootceneni li4nosti v Balgaria
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 2827323
Постинги: 502
Коментари: 1037
Гласове: 19647
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930