МАЙОР ДИМО МЕТЕВ
(29 март 1887, Габрово - 29 май 1918, вр. Китка)

Роден на 29 март 1887 г. в Габрово. Син на Метю Христов Чехлар (1845-1913) от с. Армени (Габровско) и Минка Лалева Трингова от гр. Казанлък. Брат на Ганка Метева (1879-1952), Христо Метев (1881-1953), Лалю Метев (1885-1957), Иван Метев (1889-1913), Георги Метев (1894-1957), Сийка Метева (1897-1968) и Радка Метева.

Завършва Априловската гимназия, а след това Военно-щабна академия във Виена (Австро-Унгария). Произведен: подпоручик 17 февруари 1908 г., поручик 19 февруари 1911 г., капитан 18 май 1914 г., майор 1 януари 1918 г. Служил във 2-ри пехотен полк, дружинен командир на 49-и пехотен полк.

Димо Метев участва във войните за национално обединение. През Първата световна война майор Димо Метев е командир на III дружина в състава на 49-и пехотен полк.

Този 49-и пехотен полк (4 дружинен състав) е влизал в състава на 3/7 пехотна бригада на 7 Рилска пехотна дивизия (21 дружини, 14 полски и 3 планински батареи) от Четвърта армия (100 дружини, 6 ескадрона, 44 полски, 16 планински и 3 тежки батареи).

При отбраната на вр. Голяма Яребична (Дойрански сектор) в Македония майор Димо Метев загива за Родината, давайки пример за достойно изпълнение на войнския си дълг. На 31 години! (Милка Пурел: 1995)

 

ЛИТЕРАТУРА:

• Офицерският корпус в България 1878-1944 г. Том IV. С., 1996, с. 242. 

• Пурел, Милка. Габровци на XX век. III част, изд. Екс-Прес - Г., 2005, с. 86.

• Владимир Вазов. Животописни бележки. С., 1992.
• Паметна плоча на загинали за родината габровци, 1915-1918 и др.
• Метев, Лалю. Майор Димо Метев (1887-1918), 2008.
• Семерджиева, Мария. Едно дърво гора не прави, 2010.

БЕЛЕЖКА: http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8418

"Всъщност Яребична е един локален успех на Съглашението, който обаче е бил неимоверно раздут от пропагандата им и повдига твърде много духа особено на гърците. Макар и важна, позицията не е имала наистина решаващо стратегическо значение - а и тя е била силно издадена в неприятелското разположение. Интересно е да се отбележи, че атаката е струвала много скъпо на гърци и французи - общо 2 200 убити и ранени и това при положение, че 4 дивизии с близо 200 оръдия са атакували една бригада (3-а бригада от 5 дивизия) с 56 оръдия.

Истински голямата печалба на съглашенците е унищожаването на почти целия 49 пехотен полк (спасяват се само 2 роти с полковото знаме от общо 12) и пленяването на 1712 български офицери и войници. Самата атака е проведена на 29 и 30 май 1918 от френската 16 колониална и гръцките Серска, Критска и Архипелагска дивизия срещу 3/5 бригада, заемаща издадения участък южно от село Хума в планинския масив на Паяк планина западно от Гевгели и Вардара. Впрочем в чуждата военна история Яребична е известна като Skra или Skra de Legen. Та не е чудно, че Пламен не е намерил нищо на Гугъла, ако е писал на латиница. Първоначално българското командване е мислело да заеме самата вис. Яребична само с една дружина, впоследствие по нечие злощастно хрумване там се настанява целия 49 полк. Позицията е била грубо казано във формата на триъгълник, вдаден на юг, към неприятеля. В острия ъгъл е самата Яребична, отбранявана от 49 полк, а страните са защитавани сътветно от 2 Искърски (западния фланг) и 50 пехотен полк - източния. Самата Яребична е била укрепена с три реда окопи и телена мрежа, но двата й фланга са били доста по-слабо укрепени.

Сутринта на 29 май започва ураганна артподготовка от френската тежка артилерия, последвана от мощна атака главно по фланговете. въпреки загубата на редица пунктове, до вечерта позицията е удържана. На сутринта на следващие ден след ново разораване от артилерията, подкрепена и от съглашенска авиация, пехотата (3 гръцки полка в първа и два френски във втора линия) на няколко гъсти вълни успяват да изтласкат 50 полк и обграждат отвсякъде 49 полк. След много упорит бой Яребична е овладяна. Общо българските части загубват около 2 500 убити, ранени и пленени и отстъпват в дълбочина от 2 км на фронт от 12 км.

След неуспеха командващия 1 армия ген. Гешов е сменен от ген. Нерезов- правят се енергични планове за контраатака, но от тях не излиза нищо - не на последно място заради падналия боен дух на 5 дивизия - там през лятото на 1918 нерядко частите в резерва са недоволствали и не са искали да сменят частите от първата линия,.. Снаряжението на тази дивизия и продоволствието също са били под всякаква критика - което впрочем е важало за цялата армия през 1918."