Селищата Карлово, Сопот и Калофер са разположени в подножието на Стара планина и са били свидетели на многобройни исторически събития, които са оформили българската нация. Калофер, например, е основан в началото на XVI век и бързо се развива като център на занаятчийство и търговия. Карлово, от друга страна, става известно с производството главно на розово масло.

В края на XV век, към 1482 – 1485 г., османският султан Баязид II дарява на Карлъ Заде Лала Али бей, висш османски сановник и бивш албански принц от династията на Асеневци, село Сушица и прилежащите му земи като феодално владение, известно като мюлк. Този жест е израз на признание за неговите заслуги като военачалник и възпитател на Джем султан, брат на Баязид II. Карловското вакъфнаме, датирано 15 април 1496 г., предоставя детайлно описание на землищните граници на селото, което по това време е известно под имената Шахин, „а под друго име на езика на неверниците“ – Шушитче, т.е. Сушица, и също така като „Балкан етеи“, което в превод означава полите на Балкана.

През втората половина на XVII век, нашият прародител и родоначалник, Авраам йерей Димитриевич, внук на търновския цар Шишман III/IV (1598-1606), се откроява не само като един от най-влиятелните, но и значими български просветители и книжовници. Той оставя неизличима следа в историята, работейки усърдно в подбалканското селище Сушица, както и в Сопотския и Кукленски манастири.

Въпреки значимостта на тези исторически събития, името на Аврам йерей е изтрито от историческите записи, вероятно поради политически мотиви. През 1970-те години, комунистическият режим в България променя своята стратегия спрямо Българската православна църква, заменяйки сталинистките репресии с по-софистициран подход, включващ инфилтрация на агенти в църковните структури. Предприема се тактически завой в порочната политика към Българската православна църква. На мястото на доскорошните сталинистки репресии идва по-мекият модел: внедряване на агенти, които да направляват църквата.

Историята на „Културно-историческото разузнаване“ на Народна Република България разкрива мрачни истини за дейността на Държавна сигурност, която често е била прикривана под благовидна маска. Тези действия са оставили трайни негативни следи в българската култура и общество, които се усещат и сега. Не са малко онези, които и днес твърдят, че бившата Държавна сигурност е изпълнявала главно патриотични задачи, но историята доста ясно разкрива голата истина, която често се оказва срамна, а длъжностната характеристика „цивилен изкуствовед“ – като иронично обозначение взимаше на подбив офицерите от ДС, които се месеха и разпореждаха в културата, та и до ден днешен.

Така или иначе, селища като Карлово, Сопот и Калофер са не просто географски точки на картата на България, а места с богато историческо наследство. Те са дом на личности, оставили неизличима следа в българската история, и са били арена на значими събития, които са оформили националната идентичност. Историята на тези селища е пример за сложната взаимовръзка между култура, политика и религия, която продължава да влияе на съвременната българска държава.

Лалю Метев, 4 януари 2024 г.


-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------


The settlements of Karlovo, Sopot, and Kalofer are located at the foothills of the Balkan Mountains and have witnessed numerous historical events that have shaped the Bulgarian nation. Kalofer, for example, was founded at the beginning of the 16th century and quickly developed as a center of craftsmanship and trade. Karlovo, on the other hand, became famous mainly for the production of rose oil.

At the end of the 15th century, around 1482 – 1485, the Ottoman Sultan Bayezid II granted to Karlъ Zade Lala Ali Bey, a high-ranking Ottoman official and former Albanian prince from the Asen dynasty, the village of Sushitsa and its surrounding lands as a feudal possession, known as a mьlk. This gesture was an acknowledgment of his merits as a military commander and educator of Jem Sultan, brother of Bayezid II. The Karlovo vakıfname, dated April 15, 1496, provides a detailed description of the territorial boundaries of the village, which at that time was known under the names Shahin, or in "another name in the language of the infidels" – Shushitche, i.e., Sushitsa, and also as "Balkan etei," which translates to the foothills of the Balkans.

In the second half of the 17th century, our ancestor and progenitor, Avraam Hieromonk Dimitrievich, grandson of the Tarnovo Tsar Shishman III/IV (1598-1606), distinguished himself not only as one of the most influential but also significant Bulgarian enlighteners and men of letters. He left an indelible mark on history, working diligently in the Sub-Balkan settlement of Sushitsa.

Despite the significance of these historical events, the name of Avram Hieromonk has been erased from the historical records, likely due to political motives. In the 1970s, the communist regime in Bulgaria changed its strategy towards the Bulgarian Orthodox Church, replacing Stalinist repressions with a more sophisticated approach, including the infiltration of agents into church structures. A tactical turn was taken in the pernicious policy towards the Bulgarian Orthodox Church. Instead of the recent Stalinist repressions, a softer model came: the introduction of agents to manage the church.

The history of the "Cultural-Historical Intelligence" of the People"s Republic of Bulgaria reveals dark truths about the activities of the State Security, which were often concealed under a respectable mask. These actions have left lasting negative traces in Bulgarian culture and society, which are still felt today. There are not a few who claim even today that the former State Security mainly performed patriotic tasks, but history quite clearly reveals the naked truth, which often turns out to be shameful, and the job description "civilian art historian" – as an ironic designation took the mickey out of the DS officers who interfered and managed in culture, and to this day.

Nevertheless, places like Karlovo, Sopot, and Kalofer are not just geographical points on the map of Bulgaria, but locations with a rich historical heritage. They are the home of personalities who have left an indelible mark on Bulgarian history and have been the arena of significant events that have shaped national identity. The history of these settlements is an example of the complex interplay between culture, politics, and religion, which continues to influence the contemporary Bulgarian state.

Lalu Metev, January 4, 2024.