2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4761 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.09.2010 13:39
АВРАМ НИКОЛОВ АВРАМОВ
(29 август 1859, Калофер – 1 декември 1927, София)
Роден в Калофер, в семейството на Никола Аврамов и Ана – дъщеря на дядо Стойко Мирчов Шишев. Брат на Гена, Стефан, Васил, Ирина, Елена, Мария, Любина и Владимир. Свършил Юнкерското пехотно училище в Одеса (Русия) и после запасен полковник. Военни звания: подпоручик 8 октомври 1880 г., поручик 9 септември 1885 г., капитан 24 март 1886 г., майор 1 януари 1889 г., подполковник 1 януари 1893 г., полковник 2 май 1902 г. Служил: 19-ти пехотен полк, командир на 5-и резервен полк, уволнен през 1904 г. Починал в София на 1 декември 1927 г.
СОФИЙСКОТО ВОЕННО УЧИЛИЩЕ
Ваенното училище води началото си от есента на 1878 г., когато на 1 септември във Филипопол (дн. Пловдив) императорският руски комисар в България генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков подписва Заповед № 14 по Военното управление на Българската земска войска, с която назначава първия команден състав на Софийското военно училище, състоящ се от шест души. Училището се нарича Софийско, тъй като е предвидено то да е там, където ще бъде седалището на бъдещия български княз.
За първи началник на училището е назначен капитанът от руската гвардия Николай Николаевич Флейшер, който на 6 септември издава Заповед № 1 по училището. От тази дата започва летоброенето не само на военното училище, но и на цялата българска военнообразователна система.
В Пловдив училището се разполага в Първоначалното училище “Света Троица”, което се е намирало в старата част на днешния град. Преместването на училището в София се извършва от 14 до 19 ноември – до Пазарджик с влак, а от там пеша.
Първият район на училището в София е бивша турска военна болница, която се е намирала зад днешния Централен военен клуб. Там на 26 ноември 1878 г. училището официално е осветено и открито със Заповед № 18 по Военното управление на България. Днес тази дата е официалният празник на университета. На следващия ден започват учебните занятия с приетите юнкери едновременно в двата класа.
На 10 май 1879 г. е произведен Първият випуск в състав 165 души. Тези офицери участват в защитата на Отечеството по време на Сръбско-българската война като капитани, а впоследствие изнасят на плещите си подготовката и участието на българската армия във войните за национално обединение и прославят българското оръжие по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. До 1913 г. 83 души от тях командват полкове, 42 – бригади, 15 – дивизии, а 8 - армии. Освен това петима са началници на военното училище, трима са инспектори на артилерията, двама – на кавалерията. Пет офицера достигат до поста началник на щаба на армията, а шест се изкачват до върха на военната пирамида и са военни министри. [nvu.bg]
1 септември 1878 г. – императорският руски комисар в България генерал-адютант княз А. Дондуков-Корсаков издава заповед № 14, с която назначава първия команден състав на училището.
6 септември 1878 г. – началникът на училището гвардейски капитан Николай Флейшер издава заповед № 1 по училището.
ноември 1878 г. – училището се премества в София.
26 ноември 1878 г. – извършва се тържественото откриване и освещаване на училището.
27 ноември 1878 г. – започват първите учебни занятия.
10 май 1879 г. – произведен е първият випуск офицери в училището.
Х Р О Н О Л О Г И Я
1859 – Роден в Калофер на 29 август 1859 г.
Служил: 19-ти пехотен полк, командир на 5-и резервен полк
1879 (20) – Завършва Първия випуск на военното училище в София
1880 (21) – Завършва Одеското пехотно юнкерско училище, заедно с бъдещите български генерали Георги Вазов, Димитър Ив. Гешов и Янко Драганов.
1880 (21) – Произведен в чин подпоручик
1884 (25) - С княжески указ от 12 октомври се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени една пионерна дружина и морска част. По същото време в Източна Румелия част от въоръжените сили действат като милиция.
1885 (26) – Участва в Съединението. Българската армия е реорганизирана в 12 полка.
1885 (26) – Произведен в чин поручик, а кап. Рачо Петров става началник щаб
1885 (26) – Участва в Сръбско-българската война, причислен към 2-ра Пловдивска дружина, проявява героизъм - награден
1886 (27) – Произведен в чин капитан по времето на кап. Рачо Петров Стоянов
1889 (30) – Произведен в чин майор по времето на м-р Рачо Петров Стоянов
1889 (30) – 19-и пехотен шуменски полк е на гарнизон в Шумен. През 1889 г. е извършена нова реорганизация на въоръжените сили, според която в Българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от: Действаща – със срок на служба 10 г., от които 4 редовна, а останалите – в запас, и Резервна - 8 г.
1893 (34) – Произведен в чин подполковник по времето на подп. Никола Иванов
1??? (??) – Преместен в 5-и резервен полк
1902 (43) – Произведен в чин полковник по времето на полк. Стефан Лазаров Ильев
1904 (45) – Уволнен от армията, преминал в запаса
1912 (53) – Доброволец във войната, интендант на Македоно-Одринското опълчение
1912 (53) – Назначен на 10 октомври за (дивизионен) интендант на Македоно-Одринското опълчение
1913 (54) – На 4 май 1913 г. приема големия парад на М.О.О. край Гюмюрджина
1913 (54) – Опълчението е изтеглено в София и разпуснато
Взема участие като доброволец в последвалите Балканска и Световна войни, изпълнявайки функциите на офицер с особено назначение на подчинение на Щаба на армията
1918 (59) – Пленен към края на Световната война, държан като заложник в крепостта Корте на остров Корсика (Франция), където е подложен на мъчения в продължение на три години, заедно с хилядите други български пленници
1921 (62) – Завърнал се в България, преди да иде у дома си, отбил се в казармата да целуне знамето на полка (в Пловдив) - момент заседнал особено дълбоко и оставил траен отпечатък в съзнанието на писателя Йордан Йовков
1921 (62) – Избран е за благодетелен член на Калоферската дружба в София
1927 (68) – Умира на 1 декември в дома си в София, погребан в Централните софийски гробища с военни почести
1932 – Посмъртно е удостоен в генералско звание
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев