ГАБРОВСКАТА ФАМИЛИЯ МАРОКИНДЖИЕВИ

Основателят на кожарската индустрия в града, Христо Влаев Марокинджиев (1855-1924), е роден в Габрово в семейството на дребен търговец на кожи. По време на Кримската война, баща му претърпява загуби, продава къщата и се заселва в близкото с. Гръблевци. Христо ходи на училище в Габрово, но 15-годишен напуска и постъпва чирак при габровски кожар. Тук кожарският занаят още е в примитивно състояние.
През 1872 г. без всякакви средства той отива в Търново, където кожарството е в по-напреднал стадий. След три години се връща в Габрово и с честно спечелени 1500 гроша, открива собствена работилница.
Започва да произвежда нови видове кожи – сантрач и марокин, което е усвоил в Търново. Марокинът – дебела лицева кожа, не произвеждана до това време, с доброто си качество се посреща положително от обущарския еснаф. Всички заговорват за марокините на Христо Влаев и започват да го наричат Марокинджията. Европейците пък получавали суровината от Мароко, оттук и името на изделието „марокин”.
Христо Марокинджиев се оженва на 27-годишна възраст за 17-годишната Недка Николова (1865-?). Възпитават седемте си деца в труд и постоянство. Всички помагат на баща си във фабриката.
Известният вече Христо Марокинджиев купува нова работилница през 1887 г. и разширява производството с нови видове кожи – чер юфт и бланк.
През 1892 г. е вече първи кожар в Габрово и носител на сребърен медал от Пловдивското промишлено изложение.
За да бъде продукцията му конкурентноспособна, доставя първата в Габрово кожарска машина – цепеначка. Пътува до Русия, Турция, Австрия и Влашко за по-хубави кожи и за въвеждане на технически подобрения в производството. С най-необходимите машини и един двигател производството му прераства от ръчно в модерно фабрично.
През 1903 г., когато излиза първият закон за облекчаване на местната индустрия, производството във фабриката на Марокинджиев се обогатява с изработването на цветни кожи за чанти и куфари.
В обстановка на примиряване разногласията в буржоазния лагер най-сетне в Габрово била основана организация на Народно-либералната партия. Партийната й маса се рекрутирала предимно от бивши демократи. За народно–либерали се обявили габровските буржоа-индустриалци Пенчо Сватов, Христо Марокинджиев, Ганчо Попов, Пенчо Семов, Георги Селвелиев, братята Христо и Сава Момерин. Към тях се присъединил и разочарованият либерал от 1899 г. д-р Васил Карагьозов.
На балканското изложение в Лондон през 1907 г. Христо Марокинджиев е удостоен с диплом и златен медал.
Той с тримата си синове създават събирателно дружество – фирма „Христо Марокинджиев и синове”. Увеличеното производство налага през 1910 г. построяването на нова фабрична сграда с модерно оборудване.
През войните 1912-1918 г. предприятието е милитаризирано. През 1923 г. се преобразува в Акционерно дружество. Последва обновяване на машинния парк и надстрояване на още два етажа. Благодарение на модернизацията и добрите специалисти, фабриката се нарежда сред първите кожарски предприятия в България. През 1934 г. към нея е построена електрическа централа с дизелов мотор от 190 к.с.
В страната и чужбина високо ценят двете запазени марки на фирмата: едната с орел – за леките гьонове, другата с лъв – за тежките. Транспорт, асансьори, кранове, многобройни вентилатори за пречистване на въздуха – всичко говори за взискателни и грижовни стопани.
Най-големият син, Васил Христов Марокинджиев (1883-1925), изучил всички тънкости на кожарското производство, в последствие започва да пътува из страната и чужбина, за да купува сурови кожи и да продава готовата стока.
В началото на 1910 г. се констатират симптоми на разклащане в средата на демократите. Проличавало незадоволството на буржоазно Габрово от продължаващия режим на буржоазната демокрация, който развързвал прекалено ръцете на работниците.
На 20 февруари 1910 г. вестник „Габровски глас” известил, че група габровски младежи, числящи се в редовете на Демократическата партия, се обявили за Народната. Активизирало се и седемчленното бюро на стамболовистите-габровци, в което се изявявали само неколцина от индустриалните кръгове – Пенчо Сватов, Ганчо Попов, Васил Марокинджиев, Васил Карагьозов.
В Балканската война Васил Марокинджиев е тежко ранен, възстановява се и продължава да работи в предприятието. След войните Васил Марокинджиев се оженва за Сийка Метева (1897-1968) - дъщеря на фабриканта Метю Христов – Чехлар (1845-1913). Умира през 1925 г. съвсем млад. По-късно вдовицата му Сийка Метева ще се омъжи повторно за председателя на БТПД проф. Светослав Греков.
Никола Христов Марокинджиев (1886-1966) завършва като първенец прочутото кожухарско училище във Фрайберг (Германия) и остава още две години като обикновен работник, за да усвои всички новости. Връща се с много идеи, които постепенно осъществява. Сам монтира доставените от чужбина машини.
Оженва се за  Мария Попова, дъщеря на Сава К. Попов, който последователно е съдия, адвокат, кмет на Габрово, народен представител. Тяхна дъщеря е Кина Николова Марокинджиева – по мъж Спиридонова, отлична диригентка, работила дълги години в родния си град Габрово.
Иван Христов Марокинджиев (1888-1954) завършва Априловската гимназия, и остава да работи във фабриката. Участва в трите войни като офицер и командир на рота. След това специализира и е готов за търговското ръководство на едно модерно предприятие, става фабрикант. Оженва се за Тотка Цанкова х.Стойчева, дъщеря на опълченеца и индустриалец Цанко Хаджистойчев.
Братята Иван Хр. Марокинджиев и Никола Хр. Марокинджиев са сред наградените индустриалци по случай честването на 100 години българска индустрия на 28 октомври 1937 г. с „Народен орден за гражданска заслуга” – IV степен. Сред удостоените са и габровските индустриалци Йонко Ив. Калпазанов, д-р Никола Златин и Петър Хаджистойчев.
Еленка Христова Марокинджиева (1888-1978), близначка на Иван Христов Марокинджиев. Омъжва се за Андрей Кьошев. Съпругът й започва да работи в предприятието.
Тодорка Христова Марокинджиева (1891-1974) се омъжва за Андрей Гъдев, който се занимава със закупуването и пласмента на кожи.
Мария Христова Марокинджиева (1893-1958) завършва Девическото училище в Габрово. Омъжва се за Цвятко Христов, габровец, завършил Телеграфопощенското училище в Париж. Работи в Главна дирекция на пощите. Достига длъжността директор на пощите, телеграфите и телефоните.
Петър Христов Марокинджиев (1896-1916) завършва Френския колеж в Пловдив, после Търговската гимназия в Свищов. Веднага е мобилизиран и пада убит при завоя на река Черна, а е само на 20 години...
Фамилия Марокинджиеви всъщност написва част от историята родната ни кожарска индустрия. Заможното семейство е направило най-различни дарения и винаги ще бъде помнено със своето родолюбие от благодарната ни общественост.
Многочислената фамилия познава родословието си и живее задружно. Живите наследници с преклонение и обич си спомнят за Недка и Христо Марокинджиеви, чийто живот е бил изпълнен само и единствено с много ТРУД!

---

 

Фабрикантите Марокинджиеви - сродени с Хаджистойчеви

 

            Петър х. Стойчев е бил гайтанджия около 1860 г. Д-р Петър Цончев го споменава и като чаркчия, и дори, споменава, че е държал работник, с когото са правели чаркове. Съпругата му е Бона Дюстабанова, бащина сестра на Цанко Дюзтабанов и племенница на Васил Априлов. (вж. отделно Априлови, Дюзтабанови)

 

            Петър и Бона имат четирима сина – Стефан Иван, Цанко и Христо, които през 70-те години на XIX в. вече са поели от баща си две одаи с чаркове по р. Синкевица (кв. „Без име” между мостовете Игото и Шиваров).

 

            Цанко П. Хаджистойчев е сред тези габровци, които през Руско-турската война формират две доброволчески дружини и се включват в боевете на Шипка. През 1883 г., заедно с Хр. Бобчев тримата братя Хаджистойчеви основават фабрика за вълна и текстил „Александър” в кв. Йовковци.

           

            Четвъртият брат е Христо Петров х. Стойчев - Габровчето – от четата на Цанко Дюстабанов, убит в тетевенския балкан. Главата му е отрязана и набучена на кол. През 1885 г. вече имат и станове за тъкане на пояси, в кв. Водици. През 1898 г. Цанко П. Хаджистойчев е сред първите дарители за построяването на габровския театър.

 

            Тримата братя имат сестра – Аница, омъжена за Пантьо Пантев. Нейния внук Пантьо Тотев Пантев е женен за дъщерята на Дешка Иванова Семова (по мъж Петър Кадева), с което х. Стойчевия род е сроден с рода Семови от Габрово.

 

            През 1889 г. се ражда Петър С. Хаджистойчев – син на най-големия от тримата братя. Той се жени за Теодора (Тотка) Ил. Видинлиева (р.1894), внучка на поп Рачо от дъщеря му Дона. Петър х. Стойчев е бил настоятел при цъквата Успение Богородично.

 

            През 1902-1904 г. е построена къщата на Хаджистойчеви на главната улица в Габрово. Тя и до днес е най-забележителната сграда в града, в типичния за Европа стил за онова времето. Проектирана е от известния арх. Никола Лазаров. По своя размах, обем и стил къщата е с мащабите на малък дворец и може да бъде уподобена на къщата на Яблански в София, и Върбеновата къща в Плевен. Дълги години е била сграда на БНБ. Днес в нея се помещава габровският исторически музей.

 

            През 1907 г., фирма „Братя П. х. Стойчеви” откриват заедно с Драган Балабански дърводелска работилница за мебели в кв. Радичевец. През 1919 г. се отделят и заедно с други съдружници купуват английска предачна техника от Ив. Калпазанов и основават фабрика за вълнени прежди Балкан. През 1930 г. Хаджистойчеви продват Балкан на Ив. П. Кирчев и основават нова вълнено-текстилна фабрика в кв. Маркотея.

 

            Петър и Теодора Хаджистойчеви имат две деца – Цанко (р.1925) и Донка (р.1931). Цанко П. Хаджистойчев е виден български юрист. През 90-те г. на 20-ти век е член на Конституционния съд. Живее в София. Женен е за Елена, от която има дъщеря Теодора. Друг виден представител на рода Хаджистойчеви е арх. Стефан Ц. Хаджистойчев. Получил образованието си във Франция, той живее и работи в Габрово до смъртта си през 1976 г. Известен в града с крилатите си изрази и острия си език. Той има син – Цанко С. Хаджистойчев, архитект в София.

Материала за рода Хаджистойчеви е взет от друг родословски блог с данни за габровски фамилии на СТАНИМЕРЪ 1697 -  http://stanimer.blog.com/1621912/

Поздрави!
Все пак е добре да се цитира източника. Виж аз как ще го направя в статията за Марокинджиеви в моя блог...
http://stanimer.blog.com/1621912/