2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 4327 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.09.2011 07:17
Полковник АВРАМ НИКОЛОВ АВРАМОВ
(29 август 1859, Калофер – 1 декември 1927, София)
Роден на 29 август 1959 г. в Калофер, в семейството на Никола Аврамов (ок.1823-ок.1900) и Ана (1840-1922) – дъщеря на чорбаджи Стойко Мирчов Шишев. Най-голям брат на Гена, Стефан, Васил (мой прадядо), Ирина, Елена, Мария, Любина и Владимир. Кръстен да дядо си хаджи Аврам от Калофер, библейско име, евр. Абрахам „баща на много потомци”.
История на Македоно-Одринското опълчение
Животът и действията на опълчението във войната с Турция
Интендантство
Дълго време меродавните кръгове в София гледаха на опълченските дружини като баласт за армията, който само ще консумира средствата на държавата, без, обаче, да принесе някаква съществена полза. Липсата на оръжие и обучението на доброволците на лагера без пушки, като че ли утвърдяваше у всекиго това убеждение. В главната реквизиционна комисия постъпките на щаба се посрещаха почти всякога с много малко насърчение, имаше обикновено съвършено далечен изглед за практическо изпълнение. А между това, нуждите и мъчнотиите по формирането растяха ежечасно.
На 7 октомври с телеграма № 217, се поиска от щаба на действащата армия назначението на интендант на опълчението. За такъв беше назначен запасен полковник Аврамов, който пристигна в София на 12 октомври. До тогава в някои отношения длъжността „интендант” изпълняваше доктор Точков. Деловодител-ковчежникът Спиридон Д. Велев се яви на 14 октомври, счетоводителят Илия Василев и представителят на финансовото министерство, финансовият инспектор Д. Коцев се явиха на 16 октомври.
Интендантът захвана службата с пристигането си, обаче, самото интендантство почна функционирането си на 14 октомври, т.е. 4 дена преди пристигането на първата бригада.
След учредяването на интендантството, щабът се почуства извънредно облекчен от домакинската работа и свободен да се отдаде на строева дейност. Интендантът уреди въпроса за снабдяване на опълчението с храни и фураж при базисния магазин и пое управлението на секциите. Ковчежникът незабавно пристъпи към отпущане на дружините полагаемите им се парични суми за разходи по облекло, снаряжение и домакинската част. Едновременно с това интендантството пристъпи към организирането на интендантската рота и продоволствения транспорт както следва:
Интендантска рота. Тая рота се формира от началника на секция „хляб”, Владимир Радев, в София. Нейното устройване трябваше да стане съгласно следния щат: ...
/очаквайте продължение/
Животът в Гюмюрджина, парадите,
строевият преглед на опълчението
от помощник-главнокомандующия
Минаването през Дедеагач, освободен от 2-а, а после и от 3-а бригада, и особено пристигането в Гюмюрджина, освободена от Кърджалийския отряд, в който влизаше 3-а македонска бригада, беше извънредно тържествено. В града беше устроена триумфална арка с имената на победите на опълчението, и частите се посрещаха от българското население и властта с особена задушевност и с бляскави речи от кмета на града г. Георги П. Атанасов.
На 2 май 1913 г. пристигна и последният ешалон на опълчението в града, който приличаше на огромен военен мравуняк. За пръв път, след толкова перипетии и борби, опълчението цяло се виждаше събрано в един населен пункт, при това пунктът освободен от самия него.
В спомен на падналите герои и в желанието да се възвиси колективния дух на опълчението от виждането на една цяла армия от 15,000 души, каквато то от себе си представляваше, реши се на 4 май да се устрои панахида и парад и чрез това да се увековечи в духа на всекиго материалната мощ на опълчението. За тая цел на 3 май се издаде Наредба по Македоно-Одринското опълчение № 3, според която: Парада ще командува командирът на 2-а македоно-одринска бригада, подполковник Антон Илиев Пчеларов, а ще се приема от заместника на началника на опълчението, полковник Аврам Аврамов.
Парадът беше величествен и трогателен. Дружините, в техните живописни форми и резвети знамена, бяха горди и тържествени. Старци, дългогодишни ратници за свободата на Македония, числящи се в опълчението, и множество опълченци ронеха сълзи от възторг и умиление.
След панахидата за падналите герои и молебена за нови победи, кметът на града държа трогателна реч, направиха се цяла серия от снимки и дружините, мъжествени в своята походка, дефилираха пред временно командующия опълчението полковник Аврам Аврамов.
В тоя ден началникът на опълчението генерал-майор Генев, за общо съжаление, не беше в Гюмюрджина, тъй като по-рано беше заминал за Одрин по служебни работи и после за София, отдето през Сяр смяташе да достигне опълчението.
Към същото време опълчението излезе от състава на 4-а армия и влезе в оня на 2-а армия.
На 11 май 1913 г. в Гюмюрджина се проведе църковен парад пред началника на опълчението. Бригадите се явиха на парада с по една сборна дружина, а артилерията – с едно сборно отделение пеша. Парадът се произведе на площада пред общинското управление.
На 12 май преди пладне на мястото, дето беше произведен големия парад на 4 май, доброволците, които не бяха подведени под клетва, както и 13-а и 14-а дружини, направиха това пред знамето на Н. В. Царицата и в присъствието на началника на опълчението. Същия ден поради пристигането на помощник-главнокомандующия, генерал-лейтенант Савов, в Гюмюрджина за инспектиране опълчението, се издаде Наредба по Македоно-Одринското опълчение № 12.
Въпреки измората на войниците, поради предобедните предвижения на дружините и изобилния дъжд сутринта, прегледът и дефилирането на частите бяха извънредно сполучливи. Помощник-главнокомандующият, както и свитата му, предразположени да си въобразяват опълчението като някоя огромна башибозушка маса, видимо останаха поразени от вида и стойността на опълчението. Пред тях стояха безмълвно с искрометни очи и мъжествена военна осанка 14,000 души, които за нищо друго не мислеха, освен за свободата на собствените родни места. Картината беше трогателна и организаторите и офицерите на опълчението в нея съзираха тържеството на неизчислимите си усилия, търпение и труд.
/очаквайте продължение/
Щаб на Македоно-Одринското опълчение
Началник на Опълчението:
· генерал-майор Никола Колчев Генев (1856-1934)
Помощник-началници на Опълчението:
· полковник Аврам Николов Аврамов (1859-1927) – интендант
· подполковник Александър Николов Протогеров (1867-1928)
Началник-щаб на Опълчението:
· майор Петър Георгиев Дървингов (1875-1958)
Щабни офицери на Опълчението:
· подполковник Антон Илиев Пчеларов (1864-?) - бригаден командир
· подполковник Стефан Николов (1859-1917) - бригаден командир
· капитан Величков – началник ОТЧ
· ротмистър Атанасов – началник ООД
· капитан Владимир Каназирски – пом.-началник ООД
· поручик Мановски – пом-началник ООД
· подпоручик Иван Досев
· подпоручик Спиро Костов – началник ОНА
· подпоручик Минков
· подпоручик Дянко Караджов
· фелдфебел Р. Канели
· Д. Михайлов – началник СС
Полковник Аврам Николов Аврамов от Калофер, назначен на 10 октомври 1912 година за интендант на Македоно-Одринското опълчение, с права и задължения на дивизионен интендант. На 4 май 1913 година след панихидата за падналите и последвалия тържествен молебен полк. Аврам Аврамов приема големия парад на опълчението в Гюмюрджина, в качеството си на заместник на началника на Македоно-Одринското опълчение генерал-майор Никола Генев.
Тагове:
Диалог между американска деменция и укра...
24-ти февруари...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Отново никой не пита астролозите. Нищо ...
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев