2. zahariada
3. iw69
4. kvg55
5. varg1
6. planinitenabulgaria
7. mt46
8. djani
9. wonder
10. tota
11. getmans1
12. ambroziia
13. hadjito
14. genadi2000
2. katan
3. leonleonovpom2
4. shtaparov
5. ka4ak
6. mt46
7. teodordetchev
8. ambroziia
9. milena6
10. vidima
2. sarang
3. lamb
4. hadjito
5. kalpak
6. bateico
7. sekirata
8. savaarhimandrit
9. djani
10. monbon245

Прочетен: 2734 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2021 17:46

Формирана на 5 май 1876 г. в Трявна под ръководството на изпратените от БРЦК в Гюргево революционни организатори Христо Патрев, Тодор Кирков и Станьо Гъдев. Тримата революционери, пристигнали от Румъния и след посещение на с. Шипка, на 4 май се установили в с. Новата махала, Габровско. Към тях се присъединили въстаниците от четата на Христо Петров. На 5 май цялата група въстаници се прехвърлила в Трявна. Тук се издигнало въстаническото знаме и официално било оповестено, че се образува Тревненската чета. На същия ден вечерта от Трявна тръгнали около 90 души и спали в колибите Енчовци. На сутринта се преброили – останали 25 човека. Заминали за с. Новата махала и от 6 до 9 май обикаляли околните села и колиби в Габровско и Тревненско, за да вдигат населението на въстание и да записват нови четници. На 9 май четата пак нараснала на 100-120 доброволци, след като към нея се присъединили българи от целия район. На този ден станало и първото сражение между четата и редовната турска войска, подсилена от башибозуци. Ръководена от Христо Патрев – войвода на четата, и от помощник-войводите Тодор Кирков и Станьо Гъдев, тя решително се противопоставила на врага. Битката се водила в м. Чукара над с. Новата махала, на позиция дълга половин километър. След двучасово сражение поради численото си превъзходство (около 1000 души) и добро въоръжение турците обградили и разбили Тревненската чета. Отначало тя се разделила на две части, а после на няколко отделни групи, които се укрили в Балкана.
С Хр. Патрев и Т. Кирков останали 14 четници. Те достигнали билото на Стара планина и потеглили към Сливен, преследвани непрекъснато от турски потери и засади. След поредица от ожесточени престрелки четата преминала през Пчелинската рътлина и по височините над с. Бинкос, Сливенско, после над Чумерна, Агликина поляна, покрай Герловската долина, с. Върбица, Преславско, стигнала до Чалъкавашкия проход до с. Риш, Шуменско. Оттук тя се върнала на юг и наближила околностите на Котел. След ново сражение в този район последвало последното разпръскване на нейните участници – около 10 въстаници. С войводата останали двама четници. Заедно с тях Хр. Патрев в края на май – началото на юни 1876 г. се доближил до с. Аспарухово (тогава Ченге), Провадийско, където той бил ранен, заловен и убит. Турците веднага отрязали главата му, за да сплашат местното българско население. Т. Кирков се завърнал от Котленско, но бил заловен в Еленския балкан. Така се сложил край и на Тревненската въстаническа чета.
Издирени са имената на над 60 участници в четата:
- Христо Николов Патрев (1848-1876) – войвода на четата. Роден в с. Шипка, Казанлъшко. Участвал и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г. Заточеник в Акия, Мала Азия, избягал от заточението. Революционен организатор в Търновски революционен окръг. Убит;
- Тодор Стоенчев Кирков (1847-1876) – от Ловеч. Помощник-войвода на четата. Заловен, осъден и обесен в родния си град;
- Станьо Гунев Гъдев (1846-1925) – родом от с. Шипка, Казанлъшко. Помощник-войвода. Участвал и в Българското опълчение през Освободителната война;
- Братой Христов – от Трявна;
- Васил Михалев – от Трявна. Участвал и в Българското опълчение;
- Генчо Пеев Узунов – от с. Новата махала, Габровско;
- Георги Антипов – от с. Шипка, Казанлъшко. Свещеник в с. Жълтеш, Габровско. След Освобождението жител на Ловеч;
- Георги Калчев – от Трявна. Осъден на 5 години и хвърлен във Видинския затвор. Починал в 1894 г.;
- Георги Метев – от с. Новата махала;
- Георги Цанев Генков – от Трявна. Осъден на 7 години. Починал през 1888 г.;
- Димо Цанков – от с. Боженците, Габровско;
- Добри Пенчев – от с. Новата махала, убит;
- Дончо Ненков Бъчваров – от Трявна;
- Захарий Поппетров – от Трявна. Заловен в Котленския балкан, осъден и заточен на о. Родос. След Освобождението жител на с. Долна Липница, Търновско;
- Иван Карадимитров – от с. Боженците, Габровско. Обесен в Габрово;
- Иван Матев Димов – от с. Боженците;
- Иван Пенчев Габровски-Попчето – от с. Боженците. Осъден, лежал в Одринския затвор. Починал в 1939 г.;
- Иван Мърсъка – от колибите Негенците, Габровско. Убит;
- Иван Цонев – от Трявна;
- Ильо Велков – от колиби Кряковци, Тревненско;
- Кольо Коев – от с. Етърът, Габровско;
- Кънчо Захариев – от Трявна;
- Кънчо Цанев Генков – Германията – от Трявна (прапрадядо на Лалю Метев от София, р. 1968 г.);
- Кънчо Савов Маренски – от колиби Маренците, Тревненско;
- Косьо Петков – от Трявна;
- Миню Цанков Манафа – роден в 1811 г. в с. Боженците, Габровско;
- Митьо Богданов – от с. Сираците, Габровско;
- Митьо Митев Базиргянов – от с. Гъзурниците, Габровско;
- Митьо Савов Маренски – от колиби Маренците, Тревненско;
- Михаил Хаджиикономов – от Трявна;
- Наню Филипов – от с. Новата махала. Убит;
- Недьо Иванов – от с. Боженците;
- Ненко Стойков Ханджиев-Панталонджи – от Трявна. Осъден;
- Никифор Симеонов – от Севлиево. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов, а после и в Българското опълчение;
- Никифор Томчев – от Трявна;
- Никола Иванов Кавалов – от с. Шипка, Казанлъшко. Учител. Участвал и в четата на Цанко Дюстабанов. Осъден на 15 години, лежал във Видинския затвор, починал през 1899 г. в Ловеч;
- Пейо Христов – от с. Новата махала;
- Пенчо Армянов – от Трявна;
- Петко Георгиев – от Стара Загора, съден;
- Петко Георгиев – Отвъдненеца – от Трявна;
- Петър Антипов – от е. Шипка, Казанлъшко;
- Петър Генчев – от Трявна, убит;
- Петър К. Мошев – от Трявна;
- Петър Кънчев – от Трявна;
- Поп Петър Драганов – от с. Дъскот, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон и после в Българското опълчение;
- Петър Ц. Балабанов – от Трявна;
- Продан Рачев – от Трявна;
- Райко Иванов – от Трявна. Осъден на 3 години;
- Райко Пенчев Сърбогъзя – от Трявна;
- Рачо Митев – от с. Етърът, Габровско;
- Симеон Цонев Латинеца (Моната) (1853-1881) – от Трявна. Зограф. Знаменосец на четата, член на местния революционен комитет. Участвал и в Българското опълчение;
- Стефан Георгиев Генков – от Трявна, осъден;
- Стефан Нешито (Бояджиолу) – от Трявна;
- Стойно Стефанов (Михото) – от Трявна;
- Тодор Оптарамана – от Трявна;
- Трифон Димов – от с. Боженците;
- Христо Досев Бинбашията – от с. Новата махала, съден;
- Христо Иванов Станчев Баула (Бавулов) – от с. Етърът, Габровско;
- Христо Кънев – от с. Новата махала;
- Хаджи Христо Попдимитров Кънчев – от Трявна;
- Цаньо Димитров Стойчев – от Трявна, съден;
- Цаньо Захариев (1840-1902) – от Трявна. Зограф. Член на местния революционен комитет;
- Цаню Баръма – от Трявна;
- Цаньо Николов Шишков – от Трявна;
- Пейо Неделчев – от с. Бяла черква, Павликенско. Участвал и в четата на поп Харитон.
Лит.: Безсмъртни имена на априлци. В. Търново, 1966,64-69; Бонева, Ив. Участието на тревненци в Априлското въстание 1876 г. – В: Априлското въстание в Първи Търновски революционен окръг 1876 . С., 1978,177-198; Гъбенски, Хр. и П. Цит. съч., 196-200; Ч о л о в, П. Войводата Тодор Кирков. С., 1966. 68 с.
Източник: Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, автор: Петър Чолов
Тагове:
български съветници в австрийската импе...
български съветници в австрийската импе...
Френска маршова песен: Chanson de l'oign...
За правенето на възхитителна морковена т...
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев