Историята на Фружин, син на последния търновски цар Иван Шишман, е изпълнена с драматични обрати и неочаквани разкрития. Доскоро се смяташе, че Фружин е починал в Брашов, Унгария (днешна Румъния) през 1460 г. Нови данни от османо-турския регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. обаче хвърлят нова светлина върху неговата съдба.

В регистъра се споменава „княз Фрузин“ заедно със синовете му Стоян, Стойко и Станислав. Това откритие предизвика дебати сред историците. Някои смятат, че става въпрос за съвпадение на имена и че този „княз“ не може да е същият Фружин, който е бил заклет противник на османската държава. Въпреки това, проф. Вера Мутафчиева отбелязва, че титлата „княз“ е изписана с арабски букви, което я отличава от титлата „кнез“ (кмет), използвана за местни първенци.

Възможно ли е Фружин да е потърсил компромис със завоевателите? Това е въпрос, който остава отворен. След 1444 г., отношенията между Фружин и регентът на унгарската корона Янош Хуняди се влошават. В резултат на това, Фружин се завръща в България, където получава малка част от старите си владения около крепостите Свърлиг и Пирот. Той се ползва с ограничена автономия, но в тези крепости има турски гарнизони.

Фружин прекарва последните си години в крепостта Темско, близо до днешното село Темац и Темския манастир. Въпреки че тези места са в днешна Сърбия, те са важни за българската история и са посещавани от български поклонници. Ако сведението за смъртта му в Брашов през 1460 г. е вярно, това означава, че Фружин отново е потърсил убежище в Унгария.

Фружин е имал голямо семейство, включително синовете Стоян, Стойко, Станислав и Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на неговия син Шишман. Въпреки трудностите, Фружин остава популярна личност сред българите от XV век, които го помнят като борец за освобождение.

Манастирските поменици от XV и XVI век например показват, че духовенството тачело спомена за предишното царство, започвайки поменика с изброяването на българските владетели. Така в най-стария Зографски поменик (в препис от 1502 г.) към царете е причислен и Шишмановият син Фружин, а Боянският поменик се датира към ХV-ХVІ в. и съдържа имената на ктитори, царе, царици и архиереи.

По нашето скромно мнение, княз Фрузин не е идентичен с Фружин цар, а е негов син, в логично съзвучие с хронологията. Същият този княз по всяка вероятност ще да е бил роден по време на пребиваването на царя в Естергом, а що се касае до другият му син назован като Шишман, то той напълно е възможно да е извънбрачен син от една млада вдовица от селото, наречено Кондофрей. Според някои легенди тя не била българка по род, а произхождала от латинските рицари, които някога Калоян заселил в този край.

Историята на Фружин е пример за сложните взаимоотношения и компромиси, които българските владетели са били принудени да правят в борбата си срещу османското завоевание. Новите открития от османо-турските регистри добавят нови измерения към разбирането ни за този период и подчертават значението на Фружин в българската история.

Лалю Метев, 25 юли 2023 г.


Ето как проф. Пламен Павлов ни представя обстановката:

„...Доскоро „историята“ на Фружин стигаше до едно сведение, че е починал в Брашов (дн. в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 г. След публикуването на османо-турския регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. нещата около Фружин се промениха. Както се оказа, в този официален документ на султанската канцелария присъства „княз Фрузин“ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав!

Някои изследователи приемат, че има съвпадение на имена и че е невъзможно посоченият „княз“ да е идентичен със заклетия противник на османската държава. И все пак, писменото свидетелство в съвременен на Фружин паметник звучи напълно правдоподобно. При това, както беше отбелязано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви титла е именно „княз“, а не познатата и от други паметници „кнез“ (кмет), носена от местни първенци. Възможно ли е Иван-Шишмановият син да е потърсил компромис със завоевателя и може ли подобно поведение да се окачествява като измяна?

Стана дума, че отношенията между Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били добри. Както изглежда, след 1444 г. българският принц, вече над 60-годишен, изпада в немилост. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена... Той получава неголяма част от старите си владения в района на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, макар и крайно ограничена автономия. В споменатите две крепости е имало турски гарнизони, а локалната „столица“ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир. Тези важни за нашата история места днес, за съжаление, са в пределите на Сърбия, но едва на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, но надали сръбските екскурзоводи им казват и две думи за Фружин...

Така или иначе, „примирието“ на потенциалния български цар с османците явно не продължило дълго. Ако сведението за неговата смърт в Брашов през 1460 г. е достоверно, Иван-Шишмановият син отново е потърсил убежище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил популярна личност. Тогавашните българи са знаели за своя владетел, чакали са да разкъса робските вериги и „... бащин Търновград да вземе...“, както се пее в етно-рок баладата на „Исихия“. В крайна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици завършва с „Помени Господи, Фружина царя...“

Фружин е имал голямо семейство. Освен посочените му трима синове, той е имал и още един - Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на този Фружинов син.“

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Tsar Fruzhin and his son Prince Fruzhin the Younger

The history of Fruzhin, son of the last Tarnovo Tsar Ivan Shishman, is filled with dramatic twists and unexpected revelations. Until recently, it was believed that Fruzhin died in Brașov, Hungary (present-day Romania) in 1460. However, new data from the Ottoman register of the Vidin Sanjak from 1454-1455 sheds new light on his fate.

The register mentions "Prince Fruzhin" along with his sons Stoyan, Stoyko, and Stanislav. This discovery sparked debates among historians. Some believe it is a coincidence of names and that this "prince" cannot be the same Fruzhin who was a sworn enemy of the Ottoman state. However, Prof. Vera Mutafchieva notes that the title "prince" is written in Arabic script, distinguishing it from the title "knez" (mayor), used for local leaders.

Is it possible that Fruzhin sought a compromise with the conquerors? This question remains open. After 1444, relations between Fruzhin and the regent of the Hungarian crown, John Hunyadi, deteriorated. As a result, Fruzhin returned to Bulgaria, where he received a small part of his old domains around the fortresses of Svrljig and Pirot. He enjoyed limited autonomy, but these fortresses had Turkish garrisons.

Fruzhin spent his last years in the fortress of Temsko, near the present-day village of Temats and the Temska Monastery. Although these places are in present-day Serbia, they are important for Bulgarian history and are visited by Bulgarian pilgrims. If the information about his death in Brașov in 1460 is true, it means that Fruzhin once again sought refuge in Hungary.

Fruzhin had a large family, including his sons Stoyan, Stoyko, Stanislav, and Shishman. Most likely, the Hungarian Shishmanovs are descendants of his son Shishman. Despite the difficulties, Fruzhin remained a popular figure among Bulgarians of the 15th century, who remembered him as a fighter for liberation.

Monastic commemorations from the 15th and 16th centuries, for example, show that the clergy honored the memory of the previous kingdom, starting the commemoration with the enumeration of Bulgarian rulers. Thus, in the oldest Zograf Monastery commemoration (in a copy from 1502), Shishman"s son Fruzhin is included among the tsars, and the Boyana commemoration is dated to the 15th-16th centuries and contains the names of benefactors, tsars, tsarinas, and archbishops.

In our humble opinion, Prince Fruzhin is not identical to Tsar Fruzhin but is his son, in logical harmony with the chronology. This same prince was most likely born during the tsar"s stay in Esztergom, and as for his other son named Shishman, it is entirely possible that he was an illegitimate son from a young widow from the village called Kondofrey. According to some legends, she was not Bulgarian by birth but descended from the Latin knights whom Kaloyan once settled in this region.

The history of Fruzhin is an example of the complex relationships and compromises that Bulgarian rulers were forced to make in their struggle against Ottoman conquest. New discoveries from Ottoman registers add new dimensions to our understanding of this period and highlight Fruzhin"s significance in Bulgarian history.

Lalu Metev, July 25, 2023


Here is how Prof. Plamen Pavlov presents the situation:

"...Until recently, the "history" of Fruzhin reached only one piece of information that he died in Brașov (now in Romania) in then Hungary in 1460. After the publication of the Ottoman register of the Vidin Sanjak from 1454-1455, things around Fruzhin changed. As it turned out, in this official document of the sultan"s chancery, "Prince Fruzhin" appears with his sons Stoyan, Stoyko, and Stanislav!

Some researchers believe that there is a coincidence of names and that it is impossible for the mentioned "prince" to be identical with the sworn enemy of the Ottoman state. Nevertheless, the written testimony in a contemporary monument of Fruzhin sounds completely plausible. Moreover, as noted by Prof. Vera Mutafchieva, the title written in Arabic letters is precisely "prince," not the familiar "knez" (mayor) known from other monuments, borne by local leaders. Is it possible that Ivan Shishman"s son sought a compromise with the conqueror, and can such behavior be characterized as betrayal?

It was mentioned that the relations between Fruzhin and the all-powerful regent of the Hungarian crown, John Hunyadi, were not good. As it seems, after 1444, the Bulgarian prince, already over 60 years old, fell out of favor. This forced Fruzhin to return to Bulgaria, hoping for better times... He received a small part of his old domains in the area of the fortresses Svrljig and Pirot, enjoying some, albeit very limited, autonomy. In the mentioned two fortresses, there were Turkish garrisons, and Fruzhin"s local "capital" was the fortress of Temsko near the present-day village of Temats and the famous Temska Monastery. These important places for our history are today, unfortunately, within the borders of Serbia, but only about a hundred kilometers from Sofia. The Temska Monastery is visited by Bulgarian pilgrims, but Serbian guides hardly tell them even two words about Fruzhin...

In any case, the "truce" of the potential Bulgarian tsar with the Ottomans apparently did not last long. If the information about his death in Brașov in 1460 is reliable, Ivan Shishman"s son once again sought refuge in the Kingdom of Hungary. In the distant 15th century, Fruzhin was a popular figure. The Bulgarians of that time knew about their ruler, waited for him to break the chains of slavery and "take back his father"s Tarnovgrad," as sung in the ethno-rock ballad of "Isihia." Ultimately, the text of the Boyana commemoration of Bulgarian tsars and tsarinas ends with "Remember, Lord, Tsar Fruzhin..."

Fruzhin had a large family. Besides his three mentioned sons, he had another one - Shishman. Most likely, the Hungarian Shishmanovs are descendants of this Fruzhin"s son."

за юначната съпротива на османската инвазия, но истината ми е по-скъпа. Има документирани факти, че синове на Шишман спасяват или поне съдействат за възстановяването на Османската империя след унищожаването й през 1402 от Тимур (Тамерлан). От една страна, въпросния Фружин действа като съюзник на престолонаследника Мехмед II да стане султан и да спре разпада на разгромената империя. Помага му (в софийско) да победи и убие един от братята си - конкурент за престола. Другия престолонаследник на Шишман - сина му Александър приема исляма и под името Искендер оглавява войските срещу въстанието искащо за султан шейх Бедредин Симави, което също е в полза на Мехмед II.

По отношение на въпроса дали Фружин е потърсил компромис с османците и дали това може да се счита за измяна, е важно да се отбележи, че в исторически контекст, понятията за лоялност и предателство могат да бъдат много относителни. Възможно е Фружин да е търсил начини да запази своето влияние и да защити интересите на своите поданици в условията на новата политическа реалност.