„...Доскоро „историята“ на Фружин стигаше до едно сведение, че е починал в Брашов (дн. в Румъния) в тогавашна Унгария през 1460 г. След публикуването на османо-турския регистър на Видинския санджак от 1454-1455 г. нещата около Фружин се промениха. Както се оказа, в този официален документ на султанската канцелария присъства „княз Фрузин“ със синовете си Стоян, Стойко и Станислав!

Някои изследователи приемат, че има съвпадение на имена и че е невъзможно посоченият „княз“ да е идентичен със заклетия противник на османската държава. И все пак, писменото свидетелство в съвременен на Фружин паметник звучи напълно правдоподобно. При това, както беше отбелязано от проф. Вера Мутафчиева, изписаната с арабски букви титла е именно „княз“, а не познатата и от други паметници „кнез“ (кмет), носена от местни първенци. Възможно ли е Иван-Шишмановият син да е потърсил компромис със завоевателя и може ли подобно поведение да се окачествява като измяна?

Стана дума, че отношенията между Фружин и всесилния регент на унгарската корона Янош Хуняди не са били добри. Както изглежда, след 1444 г. българският принц, вече над 60-годишен, изпада в немилост. Това принуждава Фружин да се завърне в България, надявайки се на по-добри времена... Той получава неголяма част от старите си владения в района на крепостите Свърлиг и Пирот, ползвайки се с някаква, макар и крайно ограничена автономия. В споменатите две крепости е имало турски гарнизони, а локалната „столица“ на Фружин е била крепостта Темско до днешното село Темац и известния Темски манастир. Тези важни за нашата история места днес, за съжаление, са в пределите на Сърбия, но едва на стотина километра от София. Темският манастир е посещаван от български поклонници, но надали сръбските екскурзоводи им казват и две думи за Фружин...

Така или иначе, „примирието“ на потенциалния български цар с османците явно не продължило дълго. Ако сведението за неговата смърт в Брашов през 1460 г. е достоверно, Иван-Шишмановият син отново е потърсил убежище в Унгарското кралство. През далечното XV-то столетие Фружин е бил популярна личност. Тогавашните българи са знаели за своя владетел, чакали са да разкъса робските вериги и „... бащин Търновград да вземе...“, както се пее в етно-рок баладата на „Исихия“. В крайна сметка, текстът на Боянския поменик на български царе и царици завършва с „Помени Господи, Фружина царя...“

[б.р. ЛМ: Манастирските поменици от XV и XVI век например показват, че духовенството тачело спомена за предишното царство, започвайки поменика с изброяването на българските владетели. Така в най-стария Зографски поменик (в препис от 1502 г.) към царете е причислен и Шишмановият син Фружин, а Боянският поменик се датира към ХV-ХVІ в. и съдържа имената на ктитори, царе, царици и архиереи.]

Фружин е имал голямо семейство. Освен посочените му трима синове, той е имал и още един - Шишман. Най-вероятно унгарските Шишмановци са потомци на този Фружинов син.“

– проф. Пламен Павлов

[б.р. ЛМ: По нашето скромно мнение, княз Фрузин не е идентичен с Фружин цар, а е негов син, в логично съзвучие с хронологията. Същият този княз по всяка вероятност ще да е бил роден по време на пребивавенето на царя в Естергом, а що се касае до другият му син назован като Шишман, то той напълно е възможно да е извънбрачен син от една млада вдовица от селото, наречено Кондофрей. Според някои легенди тя не била българка по род, а произхождала от латинските рицари, които някога Калоян заселил в този край.]



"...Until recently, the "history" of Fruzhin reached one piece of information that he died in Brasov (today in Romania) in then Hungary in 1460. After the publication of the Ottoman-Turkish register of the Vidin sanjak from 1454-1455, things around Fruzhin changed. As it turned out, in this official document of the sultan"s chancellery, "Prince Fruzin" was present with his sons Stoyan, Stoyko and Stanislav!

Some researchers assume that there is a coincidence of names and that it is impossible for the mentioned "prince" to be identical with the sworn enemy of the Ottoman state. And yet, the written testimony in a contemporary monument of Fruzhin sounds quite plausible. Moreover, as noted by Prof. Vera Mutafchieva, the title written in Arabic letters is exactly "prince", not the familiar and from other monuments "knez" (mayor), worn by local elders. Is it possible that Ivan Shishman"s son sought a compromise with the conqueror and can such behavior be described as betrayal?

It was said that the relations between Fruzhin and the all-powerful regent of the Hungarian crown Janos Hunyadi were not good. As it seems, after 1444, the Bulgarian prince, already over 60 years old, fell into disgrace. This forces Fruzhin to return to Bulgaria, hoping for better times ... He receives a small part of his old possessions in the area of the fortresses of Svrilig and Pirot, enjoying some, albeit extremely limited autonomy. In the mentioned two fortresses there were Turkish garrisons, and the local "capital" of Fruzhin was the fortress of Temsko to the present village of Temats and the famous Temski monastery. These important places for our history today, unfortunately, are within the borders of Serbia, but only a hundred kilometers from Sofia. The Temski monastery is visited by Bulgarian pilgrims, but hardly the Serbian guides tell them two words about Fruzhin ...

Anyway, the "truce" of the potential Bulgarian tsar with the Ottomans apparently did not last long. If the information about his death in Brasov in 1460 is reliable, Ivan Shishman"s son again sought refuge in the Hungarian Kingdom. In the distant 15th century, Fruzhin was a popular person. The Bulgarians of that time knew their ruler, they waited for him to tear the slave chains and "... take his father"s Tarnovgrad ...", as sung in the ethno-rock ballad of "Isihia". In the end, the text of the Boyana monument of Bulgarian kings and queens ends with "Remember, Lord, Fruzhin the king ..."

[note LM: The monastic monuments from the 15th and 16th centuries, for example, show that the clergy kept the memory of the previous kingdom, starting the monument with the enumeration of the Bulgarian rulers. Thus, in the oldest Zograf monument (in a copy from 1502), the son of Shishman Fruzhin is added to the kings, and the Boyana monument is dated to the 15th-16th centuries. and contains the names of founders, kings, queens and hierarchs.]

Fruzhin had a large family. In addition to his three sons, he also had another one - Shishman. Most likely, the Hungarian Shishmanovtsi are descendants of this son of Fruzhin."

•  Prof. Plamen Pavlov

[note LM: In our humble opinion, Prince Fruzin is not identical to Fruzhin Tsar, but his son, in logical harmony with the chronology. This same prince is most likely to have been born during the stay of the tsar in Esztergom, and as for his other son named Shishman, he is quite possible to be an illegitimate son of a young widow from the village, called Kondofrey. According to some legends, she was not Bulgarian by birth, but came from the Latin knights, whom Kaloyan once settled in this region.]

за юначната съпротива на османската инвазия, но истината ми е по-скъпа. Има документирани факти, че синове на Шишман спасяват или поне съдействат за възстановяването на Османската империя след унищожаването й през 1402 от Тимур (Тамерлан). От една страна, въпросния Фружин действа като съюзник на престолонаследника Мехмед II да стане султан и да спре разпада на разгромената империя. Помага му (в софийско) да победи и убие един от братята си - конкурент за престола. Другия престолонаследник на Шишман - сина му Александър приема исляма и под името Искендер оглавява войските срещу въстанието искащо за султан шейх Бедредин Симави, което също е в полза на Мехмед II.