Напоследък, докато си контактувам упорито и безсмислено с изкуствения интелект, пак взеха да ме занимават едни такива щекотливи теми свързани с българските Банки и банкери в минало време.

Малцина от Вас сигурно са си задавали въпроса – „Кои са най-значимите български банки и банкери до национализацията?“, а още по-малко ще могат да отговорят на това толкова наглед просто питане!

Защо това е така, и кой извлича полза от това продължаващо държане в неведение?

Истината е, че докато в периода след Кримската война до към Европейската война у нас все още властва предимно и необезпокоявано Калоферизмът, то в периода между двете големи войни става трансформация по отношение на лидерството и така габровският промишлен елит завзема енергично и по категоричен начин първенствуващата роля до настъпването на разломната 1947 г., когато това бурно развитие на ситуацията в обществено-икономическите отношения е прекъснато по един особено недалновиден, престъпен и най-вече безпощаден начин от тоталитарния комунистически режим по съветски образец, опитващ се все да ни яха и направлява до ден днешен, с нежелание за окончателно отдръпване и напускане веднъж завинаги на политическата сцена.

Въобще личната ми родова предопределеност е била така сложена предците ми да са винаги в сянката, но рамо до рамо с първите на деня: Лалю и Пенчо Семов, Кочо и Борис III, Васил и проф. Филов, Аврам и Александър I, Никола и Хр. П. Тъпчилеща, другите Аврамовци и братя Георгиеви във Влашко, ктитор Димитри йерей и Матей Басараб (1644), Шишман и Теодор Балина (1598-1606), Фружин и Константин II (1404-1408), все наблюдавана тенденция в продължение поне в последните шестотин и кусур лета.

Надявам се, един хубав слънчев ден освен в учебниците за бъдещи български банкери, както и тези по българска история, името на скромният ми и благодетелен дядо, полиглотът и пръв българин с четири висши образования и финансист от най-висока класа, да бъде по достойнство оценено и почетено, като украси тази така важна за нас софиянци градска артерия, назовавана простонародному Графа, поне в тази й част тръгваща от някогашното ЗК „Орел“ по проект на братовчеда Фингов до пресечката на ул. Дякон Игнатий с пл. Славейков, на която някога са се разполагали поне три от най-важните в Царството ни частни банкови институции.

Да, сигурно не е редно човек да стои и се рови само назад в миналото, но като се замислим, какво друго остава човек след себе си освен следи от направеното добро преживе!