Напоследък, докато си контактувам упорито и безсмислено с изкуствения интелект, пак взеха да ме занимават едни такива щекотливи теми свързани с българските Банки и банкери в минало време.

Малцина от Вас сигурно са си задавали въпроса – „Кои са най-значимите български банки и банкери до национализацията?“, а още по-малко ще могат да отговорят на това толкова наглед просто питане!

Защо това е така, и кой извлича полза от това продължаващо държане в неведение?

Истината е, че докато в периода след Кримската война до към Европейската война у нас все още властва предимно и необезпокоявано Калоферизмът, то в периода между двете големи войни става трансформация по отношение на лидерството и така габровският промишлен елит завзема енергично и по категоричен начин първенствуващата роля до настъпването на разломната 1947 г., когато това бурно развитие на ситуацията в обществено-икономическите отношения е прекъснато по един особено недалновиден, престъпен и най-вече безпощаден начин от тоталитарния комунистически режим по съветски образец, опитващ се все да ни яха и направлява до ден днешен, с нежелание за окончателно отдръпване и напускане веднъж завинаги на политическата сцена.

Въобще личната ми родова предопределеност е била така сложена предците ми да са винаги в сянката, но рамо до рамо с първите на деня: Лалю и Пенчо Семов, Кочо и Борис III, Васил и проф. Филов, Аврам и Александър I, Никола и Хр. П. Тъпчилеща, другите Аврамовци и братя Георгиеви във Влашко, ктитор Димитри йерей и Матей Басараб (1644), Шишман и Теодор Балина (1598-1606), Фружин и Константин II (1404-1408), все наблюдавана тенденция в продължение поне в последните шестотин и кусур лета.

Надявам се, един хубав слънчев ден освен в учебниците за бъдещи български банкери, както и тези по българска история, името на скромният ми и благодетелен дядо, полиглотът и пръв българин с четири висши образования и финансист от най-висока класа, да бъде по достойнство оценено и почетено, като украси тази така важна за нас софиянци градска артерия, назовавана простонародному Графа, поне в тази й част тръгваща от някогашното ЗК „Орел“ по проект на братовчеда Фингов до пресечката на ул. Дякон Игнатий с пл. Славейков, на която някога са се разполагали поне три от най-важните в Царството ни частни банкови институции.

Да, сигурно не е редно човек да стои и се рови само назад в миналото, но като се замислим, какво друго остава човек след себе си освен следи от направеното добро преживе!



Lately, while I stubbornly and sometimes senselessly communicate with artificial intelligence, I have been interested in some such ticklish topics related to Bulgarian banks and bankers in the past.

Few of you probably have asked yourself the question - "Who are the most significant Bulgarian banks and bankers until nationalization?", and even fewer will be able to answer this seemingly simple question!

Why is this so, and who benefits from this continuing ignorance?

The truth is that while in the period after the Crimean War until the European War, Kaloferyism still prevailed predominantly and undisturbed in our country, in the period between the two great wars there was a transformation in terms of leadership and thus the Gabrovo industrial elite energetically and categorically took the leading role until the onset of the breaking 1947, when this rapid development of the situation in socio-economic relations was interrupted in a particularly short-sighted, criminal and most of all ruthless way by the totalitarian communist regime on the Soviet model, trying to always ride and direct us until today, with reluctance to finally withdraw and leave once and for all the political scene.

In general, my personal ancestral predetermination was so complicated that my ancestors were always in the shadow, but shoulder to shoulder with the first of the day: Lalu and Pencho Semov, Kocho and Boris III, Vasil and Prof. Filov, Col. Avram and Knyaz Alexandar I, Nikola and Hr. P. Tapchilesta, the other Avramovtsi and the brothers Georgievi in Vlashko, founder Dimitri priest and Matei Basarab (1644), Shishman and Teodor Balina (1598-1606), Fruzhin and Constantine II (1404-1408), always observed tendency in the last six hundred and odd years.

I hope, one beautiful sunny day, besides in the textbooks for future Bulgarian bankers, as well as those on Bulgarian history, the name of my modest and beneficent grandfather, the polyglot and the first Bulgarian with four higher educations and a financier of the highest class, to be duly appreciated and honored, to adorn this so important for us Sofians city artery, called popularly Grafa, at least in its part starting from the former ZK "Orel" by the project of the cousin Fingov to the intersection of Dyakon Ignatii Street with Slaveykov Square, where once at least three of the most important in our Kingdom private banking institutions were located.

Yes, it is probably not right for a person to stand and dig only back in the past, but when we think about it, what else does a person leave behind except traces of the good done experience!