Блогът на Лалю Метев :: Македонската военно-инспекционна област

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

hananana
shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. zaw12929
13. stela50
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

22.11.2023 20:56 - Македонската военно-инспекционна област

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 604 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.12.2023 07:16

Македонската военно-инспекционна област - българският прозорец към свободата

През Първата световна война Царство България се бори за освобождението на Македония от сръбското и гръцкото владичество. След успешната настъпателна операция на II българска армия, командвана от ген. Георги Тодоров, през октомври 1915 г. българските войски влизат в Скопие и други градове в областта Македония.

За да уреди новоосвободените територии, българското правителство създава Македонската военно-инспекционна област със седалище в Скопие. За пръв началник на областта е назначен ген. Рачо Петров, а по-късно ген. Православ Тенев и ген. Стефан Тошев. Областта е разделена на дивизионни и полкови военни окръжия, които се занимават с администрацията, сигурността, здравеопазването, образованието и културата на населението.

За родните македонисти и историчари темата за освобождението на Македония, и времето на българското управление там, е особено неприятна и те всячески предпочитат да не я споменават и обсъждат, особено онези из средите на днешното гръмогласно МВРО, които иначе биха изгубили почвата под краката си и изпаднали в пълна безтегловност.

Още през декември 1910 г. към Канцеларията на Министерството на войната се създава самостоятелно Инспекторско отделение. Неговата структура се развръща след 1 януари 1912 г. Със заповед на главнокомандващия действащата армия от 17 ноември 1915 г. в новоосвободените територии се изграждат две военно-инспекционни области – Моравска и Македонска областна военна инспекция. За началници се назначават съответно генерал-лейтенантите Васил Кутинчев и Рачо Петров.

Незабавно се пристъпва към тяхната административна уредба съгласно българското законодателство. Прогонват се намиращите се в тях сръбски чиновници, свещеници и учители, възобновяват се стари български училища и черкви, дава се възможност на живеещото в тях българско население най-после да говори на майчиния си език. По-късно в Беломорието е формирана и трета военно-инспекционна област, в която също е възстановен българският облик.

Македонската военно-инспекционна област е формирана на 8 декември 1915 г. със седалище Скопие. Намира се в оперативната зона от 8 декември 1915 до 29 септември 1918 г. Към щаба на областта през 1916 г, се формира една планинска дивизия. От юни 1918 г. тя е разделена на окупационни райони, а от 11 август с. г. — на Скопска и Щипска дивизионни области с по пет полкови военни окръжия. От 7 октомври 1918 г. щабът е в София. Разформирована е на 16 декември 1918 г.

Началници на Македонската военно-инспекционната област последователно са ген. Рачо Петров (от декември 1915 до 30 октомври 1916 г.), ген. Православ Тенев (до 15 януари 1917 г.) и ген. Стефан Тошев. Ген. Георги Тодоров е командир на II българска армия (октомври 1915 – декември 1916 г.), която настъпва в Македония и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на Съглашението със сръбската армия. Пряко подчинена на началника на Македонската областна военна инспекция e 1-ва планинска дивизия, формирана през ноември 1916 г. в състав 1-ви, 2-ри и 3-и планински пехотни полкове, артилерийски полк и инженерна рота. През януари 1917 г. се формира школа за подготовка на младши подофицери. От 1918 г. завеждащ съобщенията във военно-инспекционната област е ген. Симеон Янков.

Вече 53-годишния ми прадядо Васил Аврамов, калоферец, адвокат, взема участие във войната през 1915/18 г. като чиновник на длъжност секретар с месечна заплата от 2888 лв. в Македонската военна инспекция със седалище в Скопие при управлението на генерал-губернаторите Рачо Петров и Православ Тенев, за времето от 7 март 1916 до 7 декември 1916 г.

Говори се, че на тази длъжност Р. Петров се е сдобил с доста златни монети и бижута, става колекционер на скъпоценности. През юни 1917 г. напуска окончателно военната служба и се настанява във вилата си край Белово. Не е обзет от желание да пише мемоари. По-късно отива да живее на спокойствие в Калофер с любовницата си г-жа Балукчич.

Същевременно, през лятото на 1916 г., по внушение от прадядо ми, Главният щаб на Действащата армия решава да създаде научно-разузнавателна мисия от университетски учени. Предвид целта на експедицията, е съблюдавано да се улеснят изследванията, като се съдейства на учените от военните власти, и се предостави възможност на всеки един от тях да се запознае с новите земи, и да направи проучвания в своята област.

Основната цел на Македонската военно-инспекционна област е да възстанови българския национален и духовен облик на Македония, който е бил потиснат и изкривен от сръбските и гръцките окупатори. За тази цел, българските власти прогонват сръбските и гръцките чиновници, свещеници и учители, които са насилствено наложили своя език, религия и култура върху македонските българи. В замяна, българските власти отварят български училища и черкви, където македонските българи могат да се обучават и да се молят на своя майчин език. Българските власти също така подпомагат развитието на местната икономика, земеделие, търговия и промишленост, и подобряват инфраструктурата и комуникациите. Българските власти организират и научно-разузнавателна мисия от университетски учени, които проучват историята, етнографията, фолклора и археологията на Македония.

След Солунското примирие, на 7 октомври 1918 г. щабът на Македонската военно-инспекционна област е установен в София. Областта е формално разформирована на 16 декември 1918 г.

Македонската военно-инспекционна област съществува до края на войната през 1918 г., когато България е принудена да подпише Солунското примирие и да се оттегли от Македония. След това, Македония е разделена между Сърбия, Гърция и Албания, а македонските българи са подложени на нова политика на насилие, асимилация и преселване. Македонската военно-инспекционна област остава в историята като кратък, но светъл период, в който Македония е била свободна и българска.

След нещастния край на войната настават тежки дни за всички. Тя внася пълно разстройство в целия обществен живот на страната. От 21 април 1918 г., когато пада кабинетът на д-р Васил Радославов, до 6 октомври 1919 г., когато начело на управлението застава Александър Стамболийски, т.е. в продължение на по-малко от една година и половина, се сменяват пет кабинета. Тежките времена почват да движат обществения живот в опасна насока, в пътя на отрицанието и разрушението. На власт идва земеделският съюз.

Първата работа на правителството, председателствано от диктатора Ал. Стамболийски, е ожесточено гонение на интелигенцията. И на първо място това гонение се насочва срещу адвокатите. Органът на земеделския съюз държи крайно непристоен и обиден език спрямо тях. Първите хора на тази партия непрестанно нападат адвокатите, квалифицират ги като „хищници и обществено зло” и недвусмислено се заканват да унищожат адвокатския институт и от хора на свободна професия да направят адвокатите обикновени „плащани” чиновници.

В крайна сметка, приносът на научните експедиции в Македония и Поморавието в периода на Първата световна война за българската наука е значителен и многопластов. Тези експедиции са дали възможност на българските учени да изследват исторически, етнографски, езикови, културни, географски и икономически аспекти на новоосвободените земи, които са били лишени от свобода и развитие под сръбското и гръцкото владичество. Тези експедиции са събрали ценни научни материали и документи, които са послужили за обогатяване на българската наука и за защита на българските национални интереси в бъдещите международни преговори. Тези експедиции са допринесли и за утвърждаване на българската национална идентичност и самочувствие на македонските българи, които са били подложени на насилие, асимилация и преселване от другите балкански държави. Тези експедиции са оставили и богато научно наследство, което може да бъде използвано и днес за по-добро познаване и разбиране на Македония и Поморавието.

Васил Аврамов е на практика не само най-висшият чиновник на Македонската военно-инспекционна област, дефакто вицегубернатор, но и активен участник в научно-разузнавателната мисия, която е проучвала новоосвободените земи през Първата световна война. Той е допринесъл за събирането и анализирането на ценни исторически, етнографски, археологически и културни материали, които са обогатили българската наука и защитили българските национални интереси. Сътрудничил си е, в качеството си на деятелен подпредседател на Българското археологическо дружество, с бележити български учени, като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Васил Златарски и др.

В този смисъл, заслугите на прадядо ми Васил Аврамов за науката, изучаването и осмислянето на българската история са особено значими и заслужават да бъдат отчетени по достойнство и помнени като светъл пример.

The Macedonian Military-Inspection Area - the Bulgarian window to freedom

During the First World War, the Kingdom of Bulgaria fought for the liberation of Macedonia from the Serbian and Greek rule. After the successful offensive operation of the II Bulgarian Army, commanded by Gen. Georgi Todorov, in October 1915, the Bulgarian troops entered Skopje and other cities in the region of Macedonia.

To regulate the newly liberated territories, the Bulgarian government established the Macedonian Military-Inspection Area with its headquarters in Skopje. The first chief of the area was appointed Gen. Racho Petrov, and later Gen. Pravoslav Tenev and Gen. Stefan Toshev. The area was divided into divisional and regimental military districts, which dealt with the administration, security, health, education and culture of the population.

For the native Macedonists and historians, the topic of the liberation of Macedonia, and the time of the Bulgarian administration there, is especially unpleasant and they prefer not to mention and discuss it, especially those from the circles of today"s loud MVRO, who would otherwise lose the ground under their feet and fall into complete weightlessness.

As early as December 1910, an independent Inspectorate Department was established at the Chancellery of the Ministry of War. Its structure unfolded after January 1, 1912. By order of the commander-in-chief of the active army of November 17, 1915, two military-inspection areas were built in the newly liberated territories - Moravian and Macedonian Regional Military Inspection. The chiefs were respectively Lieutenant Generals Vasil Kutinchev and Racho Petrov.

They immediately proceeded to their administrative regulation according to the Bulgarian legislation. The Serbian officials, priests and teachers who were in them were expelled, old Bulgarian schools and churches were restored, and the Bulgarian population living in them was finally given the opportunity to speak in their mother tongue. Later, a third military-inspection area was formed in Belomorie, where the Bulgarian appearance was also restored.

The Macedonian Military-Inspection Area was formed on December 8, 1915 with its headquarters in Skopje. It is located in the operational zone from December 8, 1915 to September 29, 1918. In 1916, a mountain division was formed at the headquarters of the area. From June 1918, it was divided into occupation areas, and from August 11, s. g. - to Skopje and Stip divisional areas with five regimental military districts. From October 7, 1918, the headquarters was in Sofia. It was disbanded on December 16, 1918.

The chiefs of the Macedonian Military-Inspection Area were successively Gen. Racho Petrov (from December 1915 to October 30, 1916), Gen. Pravoslav Tenev (until January 15, 1917) and Gen. Stefan Toshev. Gen. Georgi Todorov was the commander of the II Bulgarian Army (October 1915 - December 1916), which advanced in Macedonia and prevented the unification of the troops landed in Thessaloniki with the Serbian army. Directly subordinate to the chief of the Macedonian Regional Military Inspection is the 1st Mountain Division, formed in November 1916 in the composition of the 1st, 2nd and 3rd Mountain Infantry Regiments, Artillery Regiment and Engineering Company. In January 1917, a school for training junior non-commissioned officers was established. From 1918, the head of communications in the military-inspection area was Gen. Simeon Yankov.

My great-grandfather Vasil Avramov, a native of Kalofer, a lawyer, participated in the war in 1915/18 as an official with the position of secretary with a monthly salary of 2888 levs in the Macedonian Military Inspection with its headquarters in Skopje under the administration of the general-governors Racho Petrov and Pravoslav Tenev, for the period from March 7, 1916 to December 7, 1916.

It is said that in this position R. Petrov acquired a lot of gold coins and jewelry, became a collector of precious stones. In June 1917 he left the military service for good and settled in his villa near Belovo. He is not seized by the desire to write memoirs. Later he goes to live in peace in Kalofer with his mistress Mrs. Balukchich.

At the same time, in the summer of 1916, at the suggestion of my great-grandfather, the General Staff of the Active Army decided to create a scientific-intelligence mission of university scholars. Given the purpose of the expedition, it was observed to facilitate the research, by assisting the scientists from the military authorities, and to provide an opportunity for each of them to get acquainted with the new lands, and to conduct research in their field.

The main goal of the Macedonian Military-Inspection Area was to restore the Bulgarian national and spiritual appearance of Macedonia, which had been suppressed and distorted by the Serbian and Greek occupiers. For this purpose, the Bulgarian authorities expelled the Serbian and Greek officials, priests and teachers, who had forcibly imposed their language, religion and culture on the Macedonian Bulgarians. In exchange, the Bulgarian authorities opened Bulgarian schools and churches, where the Macedonian Bulgarians could be educated and pray in their mother tongue. The Bulgarian authorities also supported the development of the local economy, agriculture, trade and industry, and improved the infrastructure and communications. The Bulgarian authorities organized a scientific-intelligence mission of university scholars, who studied the history, ethnography, folklore and archaeology of Macedonia.

After the Thessaloniki Armistice, on October 7, 1918, the headquarters of the Macedonian Military-Inspection Area was established in Sofia. The area was formally disbanded on December 16, 1918.

The Macedonian Military-Inspection Area existed until the end of the war in 1918, when Bulgaria was forced to sign the Thessaloniki Armistice and withdraw from Macedonia. After that, Macedonia was divided between Serbia, Greece and Albania, and the Macedonian Bulgarians were subjected to a new policy of violence, assimilation and resettlement. The Macedonian Military-Inspection Area remained in history as a short, but bright period, in which Macedonia was free and Bulgarian.

After the unfortunate end of the war, hard days came for everyone. It brought complete disorder to the whole public life of the country. From April 21, 1918, when the cabinet of Dr. Vasil Radoslavov fell, until October 6, 1919, when Alexander Stamboliyski came to the head of the government, i.e. for less than a year and a half, five cabinets were replaced. The hard times began to move the public life in a dangerous direction, in the way of denial and destruction. The peasant union came to power.

The first work of the government, chaired by the dictator Al. Stamboliyski, was a fierce persecution of the intelligentsia. And first of all, this persecution was directed against the lawyers. The organ of the peasant union held an extremely indecent and offensive language towards them. The first people of this party constantly attacked the lawyers, qualified them as "predators and public evil" and unequivocally threatened to destroy the lawyer institute and make the lawyers ordinary "paid" officials.

In the final analysis, the contribution of the scientific expeditions in Macedonia and Pomoravie in the period of the First World War to the Bulgarian science is significant and multi-layered. These expeditions gave the opportunity to the Bulgarian scientists to study historical, ethnographic, linguistic, cultural, geographical and economic aspects of the newly liberated lands, which had been deprived of freedom and development under the Serbian and Greek rule. These expeditions collected valuable scientific materials and documents, which served to enrich the Bulgarian science and to protect the Bulgarian national interests in the future international negotiations. These expeditions also contributed to the affirmation of the Bulgarian national identity and self-esteem of the Macedonian Bulgarians, who had been subjected to violence, assimilation and resettlement by the other Balkan states. These expeditions also left a rich scientific heritage, which can be used today for a better knowledge and understanding of Macedonia and Pomoravie.

Vasil Avramov was in practice not only the highest official of the Macedonian Military-Inspection Area, de facto vice-governor, but also an active participant in the scientific-intelligence mission, which studied the newly liberated lands during the First World War. He contributed to the collection and analysis of valuable historical, ethnographic, archaeological and cultural materials, which enriched the Bulgarian science and protected the Bulgarian national interests. He collaborated, in his capacity as an active vice-president of the Bulgarian Archaeological Society, with prominent Bulgarian scholars, such as Prof. Bogdan Filov, Prof. Yordan Ivanov, Prof. Vasil Zlatarski and others.

In this sense, the merits of my great-grandfather Vasil Avramov for science, study and understanding of the Bulgarian history are especially significant and deserve to be accounted for and remembered as a bright example.

Нагоре