Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2023 10:22 - Българското Археологическо дружество
Автор: meteff Категория: История   
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.12.2023 07:04

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

Българското Археологическо дружество в София е основано, по инициативата на Св. Синод, на 16 декември 1901 г., когато е бил приет окончателно от свиканото общо събрание и неговия устав, напечатан още същата година и утвърден от Министерството на Народното Просвещение със заповед № 401 от 29 март 1902 г. Още на 23 декември 1901 г., по покана на Софийския митрополит Партений, който е действувал от името на председателствуващия на Св. Синод, е било свикано общо събрание от членовете на дружеството, за да се избере, съгласно § 12 от устава, първото настоятелство.

Това настоятелство се е състояло от следните лица: председател проф. Иван Д. Шишманов, подпредседател Вацлав Добруски (директор на Народния музей), касиер Стефан Костов [Икономов] (секретар на Св. Синод), деловодител-библиотекар проф. Анастас Иширков, и съветници: проф. Любомир Милетич, проф. Васил Златарски, проф. Димитър Агура, Антон Митов и Константин Величков.

Така конституираното Българското археологическо дружество в София е една от първите ни централни научни институции в областта на археологията, с цел да издирва, съхранява и изучава паметниците на миналото в целокупна България и да буди интерес към тях у народа и с определени задачи, свързани с планомерното разкриване, изучаване и систематизация на нашето минало, съхранено в археологическите паметници, чрез събирателска дейност и археологически разкопки и проучвания.

На 24 февруари 1908 г., на редовното годишно събрание на дружеството, членът на настоятелството проф. Димитър Агура съобщил, че болшинството от настоятелството се намирало в оставка и за това предложил, вместо да излязат от него само 1/3 от членовете съгласно § 13 от устава, да се избере изцяло ново настоятелство.

Това предложение е било възприето от събранието и новото настоятелство е било конституирано в следния състав: председател проф. Гаврил Илиев Кацаров, подпредседател Георги Баласчев, касиер Васил Николов Аврамов (прадядо ми), секретар Д. Михов и съветници: проф. Васил Златарски, проф. Йордан Иванов, инженер Иван Несторов, Стефан Костов [Икономов] и Харалампи К. Тачев.

На извънредното общо събрание на 27 април 1909 г. г. Георги Баласчев, Васил Аврамов и Стефан Костов са си подали оставката от настоятелството. Г-н Васил Н. Аврамов е бил преизбран за подпредседател на дружеството; на негово место за касиер е бил избран г. Александър Попов, а за съветник г. Богдан Филов.

С така направените кадрови промени в периода след кризата, която дружеството преживява през 1906–1907 г., когато е почти на път да се разпадне, до 1920 г. – крайната дата от съществуването на Българското археологическо дружество в София, когато то законово е реорганизирано в археологически институт и благодарение на вещото ръководство и усилията най-вече на Г. Кацаров и В. Аврамов по време на техния мандат дружеството възобновява и разширява своята дейност, като се превръща в истинско научно средище, подготвило вече почвата за създаването на Българския археологически институт.

Прави впечатление, че отново в основата и на това научно дружество във времето на екзарх Йосиф I Български (1840-1915) стоят пак калоферци, в лицето на инж. Иван Несторов (1856-1916), адв. Васил Аврамов (1864-1946) и проф. д-р Богдан Филов (1883-1945). За жалост, "народната власт" след последвалия комунистически преврат в утринта на 9 септември 1944 г., през време на съветската окупация, ликвидира по-късно физически регента Б. Филов, а престарелия и вече недобре виждащ В. Аврамов обрича на заличаване, което тежи в пълна сила до днес.

Събитията, които настъпват в България след обявяването на войната, не са могли, разбира се, да не се отразят зле и върху дейността на Българското Археологическо дружество, както изобщо и върху целокупния културен живот на България. Мобилизацията станала тъкмо в това време, когато обикновено се предприемат археологически екскурзии и изучавания; заради това предвидените за 1912 г. изучавания не са могли да станат; довършило се само започнатото вече през 1911 г. проучване на Червенската крепост, като се копираха и фреските на откритата там църква. 
Петдесет годишният Васил Аврамов взема участие във войната през 1912/13 г. като чиновник на длъжност ревизор при Главната реквизитационна комисия – Военно министерство.

На 11-14 май 1912 г. се състои в София първият събор на археологическите дружества в България, открит официално от министър С. С. Бобчев, главната задача на който е да изработи устав за обединението на дружествата в съюз. Прието е също, изработеният проект да се обсъди още веднъж в отделните дружества, след което да се представи за окончателно одобрение във втория събор, който трябвало да се свика в Плевен на 26 октомври 1912 г. Тоя събор по споменатите вече причини не можал да стане. След войната настоятелството на дружеството е взело решение да се отложи съборът за неопределено време поради създадените от войната изключителни обстоятелства. Това решение се съобщило на всички останали дружества, повечето от които изказват съгласието си. Приет е бил и изготвеният от К. Шкорпил устав на Съюза на археологическите дружества в България.

Най-после настоятелството на БАД било решило да отпусне на г. В. Аврамов една помощ от 300 лева за изучаването на римския път от София до Кюстендил. Понеже г. Аврамов не можал да извърши проектираното пътуване, сумата останала неизразходвана.

Тук е редно да отбележим, че на практика до момента няма цялостни изследвания за създаването и дейността на едни от нашите първи централни археологически институции – БАД в София, прераснало по-късно в Български археологически институт (БАИ), и ролята им за първоначалното организиране и развитието на археологическата наука в България.

Балканските и Първата световна война възпрепятстват, но не прекъсват напълно археологическата дейност. Акцентът в археологическите проучвания в онова време пада върху новоосвободените земи в Македония, Тракия и Добруджа. Особено ценен и патриотичен е приносът на Българското археологическо дружество и Националния археологически музей в качеството си на главни официални археологически научни и културни институции в страната по време на войните за национално обединение за откриване, документиране, проучване, събиране, запазване от по-нататъшно разрушение и прибиране и откупуване на ценни археологически и културно-исторически паметници от териториите с българско население, имащи отношение към българската история.

Вече 53-годишния ми прадядо Васил Аврамов, калоферец, адвокат, взема участие и във войната през 1915/18 г. като чиновник на длъжност секретар в Македонската военна инспекция със седалище в Скопие при управлението на генерал-губернаторите Рачо Петров и Православ Тенев, за времето от 7 март 1916 до 7 декември 1916 г.

През лятото на 1916 г., по идея и внушение от прадядо ми и някои дейци на БАД, Главният щаб на Действащата армия решава да създаде научно-разузнавателна мисия от университетски учени. Предвид целта на експедицията, е съблюдавано да се улеснят изследванията, като се съдейства на учените от военните власти, и се предостави възможност на всеки един от тях да се запознае с новите земи, и да направи проучвания в своята област.

Основната цел на Македонската военно-инспекционна област е да възстанови българския национален и духовен облик на Македония, който е бил потиснат и изкривен от сръбските и гръцките окупатори. За тази цел, българските власти прогонват сръбските и гръцките чиновници, свещеници и учители, които са насилствено наложили своя език, религия и култура върху македонските българи.

В замяна, българските власти отварят български училища и черкви, където македонските българи могат да се обучават и да се молят на своя майчин език. Българските власти също така подпомагат развитието на местната икономика, земеделие, търговия и промишленост, и подобряват инфраструктурата и комуникациите. Българските власти организират и научно-разузнавателна мисия от университетски учени, които проучват историята, етнографията, фолклора и археологията на Македония.


Приносът на научните експедиции в Македония и Поморавието в периода на Първата световна война за българската наука е значителен и многопластов. Тези експедиции са дали възможност на българските учени да изследват исторически, етнографски, езикови, културни, географски и икономически аспекти на новоосвободените земи, които са били лишени от свобода и развитие под сръбското и гръцкото владичество. Тези експедиции са събрали ценни научни материали и документи, които са послужили за обогатяване на българската наука и за защита на българските национални интереси в бъдещите международни преговори. Тези експедиции са допринесли и за утвърждаване на българската национална идентичност и самочувствие на македонските българи, които са били подложени на насилие, асимилация и преселване от другите балкански държави. Тези експедиции са оставили и богато научно наследство, което може да бъде използвано и днес за по-добро познаване и разбиране на Македония и Поморавието.

Васил Аврамов е на практика не само най-висшият чиновник на Македонската военно-инспекционна област, дефакто вицегубернатор, но и активен участник в научно-разузнавателната мисия, която е проучвала новоосвободените земи през Първата световна война. Той е допринесъл за събирането и анализирането на ценни исторически, етнографски, археологически и културни материали, които са обогатили българската наука и защитили българските национални интереси. Сътрудничил си е, в качеството си на деятелен подпредседател на Българското археологическо дружество, с бележити български учени, като проф. Богдан Филов, проф. Йордан Иванов, проф. Васил Златарски и др. В този смисъл, заслугите на прадядо ми Васил Аврамов за науката, изучаването и осмислянето на българската история са особено значими и заслужават да бъдат отчетени по достойнство и помнени като светъл пример.

Българските археолози заедно с учени от други науки се включват активно в изследването на новоосвободените земи, членове на археологическото дружество са постоянни участници в организираните няколко научни мисии в изпълнение на задачите на културната политика на държавата, една от най-важните от които е изучаването на миналото на новите земи и на техните археологически паметници, които представляват интерес не само за домашната, но и за световната наука, и необходимостта да се вземат мерки във време на война за тяхното запазване, което ще има ценни резултати за науката. Освен проведените там разкопки и теренни проучвания за сбирките на Националния археологически музей са прибрани и откупени нови находки от различни епохи. На практика Македонската военно-инспекционна област остава в историята като кратък, но светъл период, в който Македония е била свободна и българска. След нещастния край на войната настават тежки дни за всички. Тя внася пълно разстройство в целия обществен живот на страната.

Истинският подем на българската археологическа наука обаче настъпва в първите следвоенни години, когато започва и вторият период от нейното развитие. Той е особено плодотворен за българската археология. В края на 1920 г. по инициатива на настоятелството на БАД археологическото дружество законово е реорганизирано в институт – самостойно и независимо научно учреждение с права на юридическа личност и със седалище в София, под върховния надзор на Министерството на народното просвещение, на бюджетна издръжка, със съответните необходими нормативни актове, уреждащи дейността и функционирането му, а от 1925 г. и със собствена самостоятелна сграда.

Българския археологически институт е основан през ноември 1920 г. на базата на Българското археологическо дружество от 1901 г., след продължително публично обсъждане и образуван през следващата година (1921), като първи научен (частен) институт в България, а за негов пръв директор е назначен братовчеда Богдан Д. Филов. Така, Институтът създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III (ДВ бр. 83/15.07.1921), прераства по-късно в Национален археологически институт с музей (НАИМ).

Българският археологически институт всъщност се създава по модела на отлично организирания Германски археологически институт и бързо успява да се превърне в централна национална институция по археология и един от главните центрове за археологически проучвания и за направляване на цялостната археологическа дейност в страната в периода между двете световни войни.

Пълния списък на основателните членове включва следните общественици: адв. Васил Аврамов (1864-1946) от Калофер, наш прадядо, в качеството си на един от инициаторите и като подпредседател на Българското археологическо дружество, Васил Златарски (1866-1935) от Търново, Атанас Иширков (1868-1937) от Ловеч, Георги Баласчев (1869-1936) от Охрид, Никола Мушмов (1869-1942) от Струга, Йордан Иванов (1872-1947) от Кюстендил, Юрдан Господинов (1872-1952) от Преслав, Гаврил Кацаров (1874-1958) от Копривщица, председател на БАД, Андрей Протич (1875-1959) от Велес, Рафаил Попов (1876-1940) от Търново, арх. Пенчо Койчев (1876-1957) от Дряново, Димитър Дечев (1877-1958) от Свищов, худ. Васил Димов (1878-1941) от Ст. Загора, Ст. Л. Костов (1879-1939) от София, Коста Вълев (1880-неизв.) от Плевен, Иван Велков (1881-1958) от Байлово, Петър Мутафчиев (1883-1943) от Боженци, д-р Богдан Филов (1883-1945) от Ст. Загора, но по баща от Калофер, А. П. Чилингиров (?).

За действителни членове на Българския археологически институт (равнозначно на днешното научно звание академик на БАН), са били избирани в годините: Васил Аврамов (1930), проф. Михаил Арнаудов (1922), проф. Александър Балабанов (1933), проф. Веселин Бешевлиев (1933), проф. Стефан Бобчев (1922), проф. д-р Стефан Ватев (1921), д-р Иван Велков (1925), Тодор Герасимов (1938), проф. Иван Гошев (1933), проф. Димитър Дечев (1922), Васил Миков (1933), д-р Кръстю Миятев (1925), проф. Стефан Младенов (1922), Никола Мушмов (1920), проф. Петър Ников (1933), Андрей Протич (1920), проф. Стоян Романски (1922), проф. Иван Снегаров (1933), проф. Александър Теодоров-Балан (1922), проф. Янко Тодоров (1933), Юрдан Трифонов (1920), Карел Шкорпил (Варна, 1920), Геза Фехер (1925), Андрей Грабар (1925) и др. чужденци, както и членовете на управителният съвет: председателя проф. Богдан Филов (1920), проф. Гаврил Кацаров (1920), проф. Йордан Иванов (1920) и секретаря Рафаил Попов (1920).

В крайна сметка, за най-голямо съжаление, въпреки мястото и ролята им на най-важни научни и културнопросветни учреждения в България в прощъпалника на националното ни научно развитие нито Националният археологически музей, нито Българското археологическо дружество, реорганизирано по-късно в Български археологически институт, нямат написана своя собствена цялостна история.


The Bulgarian Archaeological Society in Sofia

The Bulgarian Archaeological Society in Sofia was founded, on the initiative of the Holy Synod, on December 16, 1901, when its statute, printed in the same year and approved by the Ministry of National Education by order No. 401 of March 29, 1902, was finally adopted by the convened general meeting. On December 23, 1901, at the invitation of the Sofia Metropolitan Parteniy, who acted on behalf of the chairman of the Holy Synod, a general meeting of the members of the society was convened to elect, according to § 12 of the statute, the first board.

This board consisted of the following persons: chairman Prof. Ivan D. Shishmanov, vice-chairman Vatslav Dobruski (director of the National Museum), cashier Stefan Kostov [Ikonomov] (secretary of the Holy Synod), secretary-librarian Prof. Anastas Ishirkov, and advisers: Prof. Lyubomir Miletich, Prof. Vasil Zlatarski, Prof. Dimitar Agura, Anton Mitov and Konstantin Velichkov.

Thus constituted, the Bulgarian Archaeological Society in Sofia is one of our first central scientific institutions in the field of archaeology, with the aim of searching, preserving and studying the monuments of the past in the whole of Bulgaria and arousing interest in them among the people and with certain tasks related to the systematic revealing, studying and systematization of our past, preserved in the archaeological monuments, through collecting activities and archaeological excavations and studies.

On February 24, 1908, at the regular annual meeting of the society, a member of the board Prof. Dimitar Agura announced that the majority of the board was in resignation and therefore proposed, instead of leaving only 1/3 of the members according to § 13 of the statute, to elect a completely new board.

This proposal was accepted by the meeting and the new board was constituted in the following composition: chairman Prof. Gavril Iliyev Katsarov, vice-chairman Georgi Balashev, cashier Vasil Nikolov Avramov (my great-grandfather), secretary D. Mihov and advisers: Prof. Vasil Zlatarski, Prof. Yordan Ivanov, engineer Ivan Nestorov, Stefan Kostov [Ikonomov] and Haralampi K. Tachev.

At the extraordinary general meeting on April 27, 1909, Georgi Balashev, Vasil Avramov and Stefan Kostov resigned from the board. Mr. Vasil N. Avramov was re-elected as vice-chairman of the society; in his place as cashier Mr. Alexander Popov was elected, and as adviser Mr. Bogdan Filov.

With these personnel changes in the period after the crisis, which the society experienced in 1906-1907, when it was almost on the verge of collapse, until 1920 - the final date of the existence of the Bulgarian Archaeological Society in Sofia, when it was legally reorganized into an archaeological institute and thanks to the skillful leadership and efforts mainly of G. Katsarov and V. Avramov during their mandate, the society resumed and expanded its activities, becoming a real scientific center, which had already prepared the ground for the creation of the Bulgarian Archaeological Institute.

It is impressive that again at the basis of this scientific society in the time of Exarch Joseph I Bulgarian (1840-1915) are again Kalofer natives, in the person of engineer Ivan Nestorov (1856-1916), lawyer Vasil Avramov (1864-1946) and Prof. Dr. Bogdan Filov (1883-1945). Unfortunately, the "people"s power" after the communist coup in the morning of September 9, 1944, during the Soviet occupation, later physically liquidated the regent B. Filov, and the elderly and already poorly seeing V. Avramov condemned to oblivion, which weighs heavily until today.

The events that followed in Bulgaria after the declaration of war could not, of course, fail to reflect badly on the activities of the Bulgarian Archaeological Society, as well as on the entire cultural life of Bulgaria. The mobilization took place just at that time, when archaeological excursions and studies are usually undertaken; for this reason, the studies planned for 1912 could not take place; only the study of the Cherven Fortress, started already in 1911, was completed, and the frescoes of the church found there were copied. The fifty-year-old Vasil Avramov took part in the war in 1912/13 as an official in the position of auditor at the Main Requisition Commission - Ministry of War.

On May 11-14, 1912, the first congress of the archaeological societies in Bulgaria took place in Sofia, officially opened by Minister S. S. Bobchev, whose main task was to draft a statute for the union of the societies in a federation. It was also agreed that the drafted project should be discussed again in the separate societies, after which it should be submitted for final approval at the second congress, which was to be convened in Pleven on October 26, 1912. This congress could not take place for the reasons already mentioned. After the war, the board of the society decided to postpone the congress for an indefinite period due to the exceptional circumstances created by the war. This decision was communicated to all the other societies, most of which expressed their agreement. The statute of the Union of Archaeological Societies in Bulgaria, drafted by K. Shkorpil, was also adopted.

Finally, the board of the BAS decided to grant Mr. V. Avramov a grant of 300 leva for the study of the Roman road from Sofia to Kyustendil. Since Mr. Avramov could not carry out the planned trip, the amount remained unspent.

It is appropriate to note here that in practice there are no comprehensive studies on the creation and activity of some of our first central archaeological institutions - BAS in Sofia, later transformed into the Bulgarian Archaeological Institute (BAI), and their role for the initial organization and development of archaeological science in Bulgaria.

The Balkan and the First World War hinder, but do not completely interrupt the archaeological activity. The focus of the archaeological studies at that time falls on the newly liberated lands in Macedonia, Thrace and Dobrudja. Especially valuable and patriotic is the contribution of the Bulgarian Archaeological Society and the National Archaeological Museum in their capacity as the main official archaeological scientific and cultural institutions in the country during the wars for national unification for the discovery, documentation, study, collection, preservation from further destruction and collection and purchase of valuable archaeological and cultural-historical monuments from the territories with Bulgarian population, related to the Bulgarian history.

My great-grandfather Vasil Avramov, a native of Kalofer, a lawyer, also took part in the war in 1915/18 as an official in the position of secretary in the Macedonian Military Inspection with headquarters in Skopje under the management of the general-governors Racho Petrov and Pravoslav Tenev, for the period from March 7, 1916 to December 7, 1916.

In the summer of 1916, on the idea and suggestion of my great-grandfather and some activists of the BAS, the General Staff of the Active Army decided to create a scientific-intelligence mission of university scholars. Given the purpose of the expedition, it was observed to facilitate the studies, by assisting the scholars from the military authorities, and to provide an opportunity for each of them to get acquainted with the new lands, and to conduct studies in their field.

The main goal of the Macedonian Military-Inspection Area was to restore the Bulgarian national and spiritual appearance of Macedonia, which had been suppressed and distorted by the Serbian and Greek occupiers. For this purpose, the Bulgarian authorities expelled the Serbian and Greek officials, priests and teachers, who had forcibly imposed their language, religion and culture on the Macedonian Bulgarians.

In exchange, the Bulgarian authorities opened Bulgarian schools and churches, where the Macedonian Bulgarians could study and pray in their mother tongue. The Bulgarian authorities also supported the development of the local economy, agriculture, trade and industry, and improved the infrastructure and communications. The Bulgarian authorities organized a scientific-intelligence mission of university scholars, who studied the history, ethnography, folklore and archaeology of Macedonia.

The contribution of the scientific expeditions in Macedonia and Pomoravie in the period of the First World War to the Bulgarian science is significant and multi-layered. These expeditions gave the opportunity to the Bulgarian scholars to study historical, ethnographic, linguistic, cultural, geographical and economic aspects of the newly liberated lands, which had been deprived of freedom and development under the Serbian and Greek rule. These expeditions collected valuable scientific materials and documents, which served to enrich the Bulgarian science and to protect the Bulgarian national interests in the future international negotiations. These expeditions also contributed to the affirmation of the Bulgarian national identity and self-esteem of the Macedonian Bulgarians, who had been subjected to violence, assimilation and resettlement by the other Balkan states. These expeditions also left a rich scientific heritage, which can be used today for a better knowledge and understanding of Macedonia and Pomoravie.

Vasil Avramov was in practice not only the highest official of the Macedonian Military-Inspection Area, de facto vice-governor, but also an active participant in the scientific-intelligence mission, which studied the newly liberated lands during the First World War. He contributed to the collection and analysis of valuable historical, ethnographic, archaeological and cultural materials, which enriched the Bulgarian science and protected the Bulgarian national interests. He collaborated, in his capacity as an active vice-chairman of the Bulgarian Archaeological Society, with eminent Bulgarian scholars, such as Prof. Bogdan Filov, Prof. Yordan Ivanov, Prof. Vasil Zlatarski and others. In this sense, the merits of my great-grandfather Vasil Avramov for the science, study and interpretation of the Bulgarian history are especially significant and deserve to be accounted for and remembered as a bright example.

The Bulgarian archaeologists, together with scholars from other sciences, actively participate in the study of the newly liberated lands, members of the archaeological society are permanent participants in the organized several scientific missions in fulfillment of the tasks of the cultural policy of the state, one of the most important of which is the study of the past of the new lands and their archaeological monuments, which are of interest not only for the domestic, but also for the world science, and the need to take measures in time of war for their preservation, which will have valuable results for the science. In addition to the excavations and field studies carried out there, new finds from different epochs were collected and purchased for the collections of the National Archaeological Museum. In practice, the Macedonian Military-Inspection Area remains in history as a short, but bright period, in which Macedonia was free and Bulgarian. After the unfortunate end of the war, hard days come for everyone. It brings complete disorder to the whole public life of the country.

The real rise of Bulgarian archaeological science, however, comes in the first post-war years, when the second period of its development begins. It is especially fruitful for Bulgarian archaeology. At the end of 1920, on the initiative of the board of the BAS, the archaeological society was legally reorganized into an institute - an independent and independent scientific institution with the rights of a legal entity and with its headquarters in Sofia, under the supreme supervision of the Ministry of National Education, on a budgetary basis, with the necessary regulatory acts, regulating its activity and functioning, and from 1925 and with its own independent building.

The Bulgarian Archaeological Institute was founded in November 1920 on the basis of the Bulgarian Archaeological Society from 1901, after a long public discussion and formed in the following year (1921), as the first scientific (private) institute in Bulgaria, and for its first director was appointed cousin Bogdan D. Filov. Thus, the Institute created in 1921 by decree of Tsar Boris III (DV No. 83/15.07.1921), later grew into the National Archaeological Institute with Museum (NAIM).

The Bulgarian Archaeological Institute was actually created on the model of the excellently organized German Archaeological Institute and quickly managed to become a central national institution in archaeology and one of the main centers for archaeological research and for directing the overall archaeological activity in the country in the period between the two world wars.

The full list of founding members includes the following public figures: adv. Vasil Avramov (1864-1946) from Kalofer, our great-grandfather, in his capacity as one of the initiators and as vice-chairman of the Bulgarian Archaeological Society, Vasil Zlatarski (1866-1935) from Tarnovo, Atanas Ishirkov (1868-1937) from Lovech, Georgi Balashev (1869-1936) from Ohrid, Nikola Mushmov (1869-1942) from Struga, Yordan Ivanov (1872-1947) from Kyustendil, Yurdan Gospodinov (1872-1952) from Preslav, Gavril Katsarov (1874-1958) from Koprivshtitsa, chairman of the BAS, Andrey Protich (1875-1959) from Veles, Raphail Popov (1876-1940) from Tarnovo, arch. Pencho Koychev (1876-1957) from Dryanovo, Dimitar Dechev (1877-1958) from Svishtov, art. Vasil Dimov (1878-1941) from St. Zagora, St. L. Kostov (1879-1939) from Sofia, Kosta Valev (1880-unknown) from Pleven, Ivan Velkov (1881-1958) from Baylovo, Petar Mutafchiev (1883-1943) from Bozhentsi, Dr. Bogdan Filov (1883-1945) from St. Zagora, but by father from Kalofer, A. P. Chilingirov (?).

For actual members of the Bulgarian Archaeological Institute (equivalent to today"s academic rank of academician of BAS), were elected in the years: Vasil Avramov (1930), Prof. Mihail Arnaudov (1922), Prof. Alexander Balabanov (1933), Prof. Veselin Beshevliev (1933), Prof. Stefan Bobchev (1922), Prof. Dr. Stefan Vatev (1921), Dr. Ivan Velkov (1925), Todor Gerasimov (1938), Prof. Ivan Goshev (1933), Prof. Dimitar Dechev (1922), Vasil Mikov (1933), Dr. Krastyu Miyatev (1925), Prof. Stefan Mladenov (1922), Nikola Mushmov (1920), Prof. Petar Nikov (1933), Andrey Protich (1920), Prof. Stoyan Romanski (1922), Prof. Ivan Snegarov (1933), Prof. Alexander Teodorov-Balan (1922), Prof. Yanko Todorov (1933), Yurdan Trifonov (1920), Karel Shkorpil (Varna, 1920), Geza Feher (1925), Andrey Grabar (1925) and other foreigners, as well as the members of the governing board: chairman Prof. Bogdan Filov (1920), Prof. Gavril Katsarov (1920), Prof. Yordan Ivanov (1920) and secretary Raphail Popov (1920).

In the end, to the greatest regret, despite their place and role as the most important scientific and cultural-educational institutions in Bulgaria in the threshold of our national scientific development, neither the National Archaeological Museum, nor the Bulgarian Archaeological Society, reorganized later in the Bulgarian Archaeological Institute, have written their own comprehensive history.





Гласувай:
4



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: meteff
Категория: История
Прочетен: 3804929
Постинги: 556
Коментари: 1058
Гласове: 19939
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031