Блогът на Лалю Метев :: Българите в Новорусийския университет

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

hananana
shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.12.2023 06:46 - Българите в Новорусийския университет

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 415 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.12.2023 06:35

Императорският Новорусийски университет в гр. Одеса е открит на 1 май 1865 г. на базата на основания в 1817 г. Ришельовски лицей. При създаването си университетът има само три факултета: Историко-филологически, Физико-математически и Юридически, а през 1900 г. се открива и Медицински факултет.

Тук съм посочил нагледно някои от българските студенти (плюс четирима свързани по-късно с България, Башмаков, Пастернак, Попруженко и Бицили) постъпили и учили в Новорусийския университет от създаването му, за които се откриват фотографски образи. Част от тях ми се падат близки или по-далечни роднини, като братовчедите ми Константин Н. Палаузов, д-р Алекси Христов, проф. Владимир Н. Палаузов, проф. Атанас В. Тинтеров (калоферец, по майка Аврамов) и Алеко Константинов, наред със сродници като Порфирий Стаматов, Христо Д. Павлов, Димитър Ст. Тончев (все видни калоферци, мастити прависти и държавници) и Александър Людсканов (приведен зет на Драган Цанков).

Макар и да се нарежда на второ място веднага след Цариградските висши школа, "българската" Одеса (наред с други украински средища на образованието като Николаев, Киев и Харков) също има своя значителен принос за изграждането и доброто обучение на част от каймака на българското общество.

Иначе, в списъка на завършилите се откриват поне един бъдещ министър-председател (Теодоров), бъдещи министри (Гюзелев, Людсканов, Згурев, отново Теодоров, Тончев, Абрашев, Панайодов) и председатели на НС (Тончев), както и множество народни представители, трима бъдещи председатели на ВКС (Стаматов, Павлов, Маринов) и още други като председатели на окръжни съдилища (Оджаков, Каназирски), адвокати (Згурев, Теодоров, Тончев, Алеко Константинов, Абрашев), няколко политически водители и политици (Людсканов, Згурев, Теодоров, Тончев) и в голямата си част видни учени (в различни сфери), университетски професори (Палаузов, Тинтеров, Абрашев) и други после приети за членове на академията (Павлов, Брадел, Тончев, Абрашев), учители (Гюзелев, Каранов, Тинтеров и др.) и директори на гимназии (Гюзелев, Благой Димитров и др.), директор на Народната библиотека (Георги Я. Кирков), краеведи и писатели (Титоров, Занетов, Алеко Константинов), както и някои заслужили лекари (д-р Брадел, д-р Алекси Христов, сан. ген. Руменов), наред с някои ярки общественици и благодетели (К. Н. Палаузов, Тинтеров и т.н.).

В заключение трябва да се каже, че ако дори за някои от тези университетски възпитаници да се предполага дори, че има някакви русофилски настроения или зависимости, то по никакъв начин това не проличава в сферите им на занимание или обществено-политическата им дейност. С изключение на родените и прекарали жизненият си път в Одеса проф. Владимир Н. Палаузов, въпреки че е за известно време чиновник при Свищовския губернатор през време на войната от 1877-1878 г. и работи по проекта на Търновската конституция (1879), все пак си остава полезен главно на тамошното общество и донякъде К. Н. Палаузов (единият от попечителите и главен изпълнител на завещанието на В. Априлов за Габровското училище), всички до един, може да се каже, че отдават по своему сили и знания на местна почва и изцяло за просперитета и духовното извисяване на българщината, включително дори и гореупоменатите небългари, колкото и странно това да се струва и звучи на някои днес новоизпечени патреотски изследвачи или разбивачи на "митове".

The Imperial Novorossiysk University in the city of Odessa was opened on May 1, 1865, on the basis of the Richelieu Lyceum founded in 1817. At its inception, the university had only three faculties: Historical-Philological, Physical-Mathematical and Legal, and in 1900 a Medical Faculty was opened.

Here I have pointed out some of the Bulgarian students (plus four later associated with Bulgaria, Bashmakov, Pasternak, Poprujenko and Bicili) who enrolled and studied at the Novorossiysk University since its inception, for whom photographic images are found. Some of them are close or distant relatives of mine, such as my cousins Konstantin N. Palauzov, Dr. Alexi Hristov, Prof. Vladimir N. Palauzov, Prof. Atanas V. Tinterov (Kalofer native, by mother Avramov) and Aleko Konstantinov, along with relatives such as Porfiry Stamatov, Hristo D. Pavlov, Dimitar St. Tonchev (all prominent Kalofer natives, eminent jurists and statesmen) and Alexander Lyudskanov (son-in-law of Dragan Tsankov).

Although it ranks second immediately after the Constantinople Higher School, the "Bulgarian" Odessa (along with other Ukrainian centers of education such as Nikolaev, Kiev and Kharkov) also has its significant contribution to the formation and good education of part of the cream of the Bulgarian society.

Otherwise, in the list of graduates, there are at least one future prime minister (Teodorov), future ministers (Gyuzelev, Lyudskanov, Zgurev, again Teodorov, Tonchev, Abashev, Panayodov) and chairmen of the National Assembly (Tonchev), as well as many members of parliament, three future chairmen of the Supreme Court of Cassation (Stamatov, Pavlov, Marinov) and others such as chairmen of district courts (Odzhakov, Kanazirski), lawyers (Zgurev, Teodorov, Tonchev, Aleko Konstantinov, Abashev), several political leaders and politicians (Lyudskanov, Zgurev, Teodorov, Tonchev) and in their large part eminent scholars (in various fields), university professors (Palauzov, Tinterov, Abashev) and others later accepted as members of the academy (Pavlov, Bradel, Tonchev, Abashev), teachers (Gyuzelev, Karanov, Tinterov, etc.) and directors of gymnasiums (Gyuzelev, Blagoy Dimitrov, etc.), director of the National Library (Georgi Y. Kirkov), local historians and writers (Titorov, Zanetov, Aleko Konstantinov), as well as some deserving doctors (Dr. Bradel, Dr. Alexi Hristov, San. Gen. Rumenov), along with some bright public figures and benefactors (K. N. Palauzov, Tinterov, etc.).

In conclusion, it must be said that even if some of these university graduates are assumed to have some Russophile sentiments or dependencies, this does not show in any way in their spheres of occupation or socio-political activity. With the exception of those born and spent their lives in Odessa, Prof. Vladimir N. Palauzov, who was for some time an official at the Svishtov governor during the war of 1877-1878 and worked on the project of the Tarnovo Constitution (1879), still remains useful mainly to the local society and to some extent K. N. Palauzov (one of the trustees and chief executor of the will of V. Aprilov for the Gabrovo School), all of them, it can be said, give their strength and knowledge to the local soil and entirely for the prosperity and spiritual elevation of the Bulgarian people, including even the aforementioned non-Bulgarians, as strange as it may seem and sound to some today newly baked patriotic researchers or breakers of "myths".

Нагоре