Дора Аврамова – по мъж Лалю Метева (псевдоним: Дарина Апостолова) пише стихове, които изразяват нейните чувства, мисли и възгледи за живота, любовта, природата, войната и мирa. Тя е противница на войната и насилието и подкрепя демократичните идеали и правата на жените. Нейните стихове са печатани в редактирания от Христо Чолчев вестник "Вестник на жената" (1921-1923). За тях Христо Ясенов е писал, че са най-хубавите стихове на български против войните (1912-1918). Тя е авторка на няколко стихосбирки, като например "Светлина и сенки" (1922) и "Песни за любовта" (1923). 


Песен за любовта


Любовта не е само целувка
или сладко шептене на ухо.
Любовта не е само обещание
или кратко блаженство на душа.

Любовта е нещо повече от това,
нещо, което не може да се каже.
Любовта е живот, е светлина, е звезда,
нещо, което не може да се сложи в клетка.

Любовта е дар, е сила, е воля,
нещо, което не може да се купи.
Любовта е мечта, е надежда, е борба,
нещо, което не може да се спре.

Любовта не е само сладка мъка
или тъжно плачене на сълзи.
Любовта не е само страстна лудост
или безумно бягане по пътища.

Любовта е нещо повече от това,
нещо, което не може да се скрие.
Любовта е вера, е доброта, е милост,
нещо, което не може да се изгуби.

Любовта е чудо, е тайна, е загадка,
нещо, което не може да се разбере.
Любовта е вечност, е безкрайност, е радост,
нещо, което не може да се забрави.


Из „Песни за любовта“ (1923)
стихосбирка на Дора Метева


Това стихотворение е публикувано във „Вестник на жената“ през 1922 г. Дора Аврамова, по мъж Лалю Метева е българска поетеса, учителка, преводач и редактор на преводи. Тя е творила под псевдонима Дарина Апостолова, и е била женена за Лалю Метев, един от най-заможните български индустриалци и банкери.