Българска банка „Съединение“ – София, с някогашен главен акционер индустриалецът Лалю Метев, моят дядо, е била една от влиятелните във финансовите кръгове у нас институции, и до сега там се помещава и разпорежда т.нар. СБЖ.

Банката е основана на 31 август 1917 г. от Братя К. Бъклови, които обявяват своя фалит в 1929 г., Йосиф Р. Цанков, д-р Йосиф Фаденхехт, Димитър Беров & Фердинанд Хоринек и др., като има записан основен капитал 5 000 000 лв.

През 1922 г. банката има вече записан основен капитал в размер на 22 000 000 лв.

На мястото на вече съществуваща такава от около 1920 г., за банката е била изградена нова банкова сграда през 1938 г. на същия софийски адрес: ул. Граф Игнатиев № 4.

Дългогодишен директор на банката е бил Давид Герон.

Сред най-големите акционери на банка „Съединение“ са били освен споменатите братя Бъклови още Андрей А. Цанков (1886-1929), Пенчо Семов (1873-1945) и ортакът му скромният ми дядо Лалю Метев (1885-1957), като последните двама са били винаги в напрегната надпревара кой от тях ще се окаже по-благодетелен и полезен за обществото, разбира се това е правено тихо и най-често анонимно.

На 26 декември 1947 г., само три дни след национализацията на индустриалните и минни предприятия, банката е национализирана чрез „преминаване на активите и пасивите” и банковата сграда преминава в собственост на държавата (в активите на БНБ).

В ранното утро на 23 декември 1947 г. комунистическата власт национализира всички индустриални и минни предприятия в България. На 27 декември са одържавени и последните 50 частни банки.

Двата акта на пладнешка експроприация тогава са били мотивирани със създаването на „най-справедливата и прогресивна“ политикоикономическа система, която щяла да осигури потребление на всеки член на обществото според неговите „потребности”.

Така банковата система на практика е преобразувана по съветски образец и започва да функционира на непазарно определяни принципи, а на БНБ е вменена задачата за цялостно финансово обслужване на създадената тромава и свръхцентрализирана държавна планова икономика.

С Протокол № 1 от 16.01.1955 г. на Комисията по делегиране на имоти към Министерския съвет сградата на б.банка „Съединение“ е разпределена за нуждите на Съюза на българските журналисти, който по-късно получава право на ползване на част от нея.

Днес, по стечение на обстоятелствата, внукът на банкера дори не разполага с банкова сметка на свое име (лишен е от това си право), а за достъп до медийния, като цяло, или радио и телевизионен ефир, в частност, под каквато и да е форма не може дори и да си помисли.

Горчиво впечатление прави и липсата на елементарно уважение към собственото ни минало, при така осезателно заличаващата се памет, не само в София, но като цяло това забвение и в не малко случаи поругаване на паметта се извършва и в останалите части от страната със същата такава безотговорност.