Блогът на Лалю Метев :: За централата на АД „Лев“ в София

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

hananana
shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie

Най-четени

1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.07.2023 22:59 - За централата на АД „Лев“ в София

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2023 22:38

Първо българско за цимент акционерно дружество „Лев“ – Плевен, основано в 1909 г. Какво можем да кажем за това най-значимо изцяло принадлежало на български поданици дружество, освен че почти всяка по-стабилна постройка или ж.п. инфраструктура най-вече в Мизия и столицата е построена благодарение на най-качествения произвеждан у нас на световно ниво цимент от фабрика „Лев“. Мажоритарен собственик и един от главните директори е дядо ми Лалю Метев, а татко ми става фабрикант-акционер в началото на 1946 г., т.е. когато е едва 14-годишен. Централата на дружеството е била на ул. Левски № 11, точно срещу столичното кметство, до преди да бъде взривена за да бъде издигната на същото място уродливата Кубадинова кула. Всъщност дядо Лалю в Междусъюзническата през 1913 г. първо губи по-малкия си брат – първият текстилен инженер в България, дипломирал се в Белгия през 1911 г., последван от смъртта на баща им дядо Метю Хр. Чехлар (1845-1913). Така дядо, вече 28-годишен търговец и полиглот с три висши образования и две войни зад гърба си, е принуден от съдбата да стане по неволя заедно с братята си фабрикант в оставената им в наследство просперираща фабрика „Надежда“, където влиза в съдружие с едни от най-заможните българи. Междувременно записва четвърто висше по право, но отново се налага да воюва с храбрия си 23-ти Шипченски полк. Оглавява дори военното разузнаване, губи още един скъп брат – завършил военната академия във Виена и неосъществен бъдещ генерал, току в края на войната. Завършва четвъртото си по ред образование и тогава среща баба Теодора, двукратно коронованата хубавица на София, по която са въздишали Йовков, Дебелянов, Шапкарев и редица знайни и незнайни ухажори, и се жени за нея в 1920 г. За кратко време успява да стане един от най-заможните и влиятелни българи, като се нарежда сред 15-те най-богати в класацията, сред които е и по-големият му брат Христо Метев. (...понеже се поизморих, по-късно ще продължа разказа)

Нагоре