Блогът на Лалю Метев :: Изчезналата българска аристокрация?

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

evelyne88
sinyatazvezda
hasanwajid
diana881113
hristo11
petyaangelova
sophijohn751
denemebonusu2023
yuanfen
bongdaluio

Най-четени

1. radostinalassa
2. varg1
3. zahariada
4. kvg55
5. mt46
6. leonleonovpom2
7. iw69
8. wonder
9. planinitenabulgaria
10. hadjito
11. getmans1
12. sekirata
13. apollon
14. gothic

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. ka4ak
7. bojil
8. donkatoneva
9. dobrota
10. ambroziia

Годишна класация

Най-активни

1. radostinalassa
2. penata555
3. hadjito
4. varg1
5. simonata
6. lamb
7. missana
8. iw69
9. kvg55
10. newbeginning1973

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.07 23:55 - Изчезналата българска аристокрация?

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 161 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08 22:21

Прадядо Васил I (наследил в 1927 г. трона на Загора от брат си Аврам IV) и прабаба Цвята, дядо Лалю Метев и баба Теодора, регенти и осиновители на татко Васил II (1946-"07) и аз (2007-). Назад във времето наследствената линия се проследява в следния ред: Никола (III) – 1829 г., син на хаджи Аврам (III), втори син на Колю (II) Загореца, син на Белю, син на Аврам (II), син на Козма (Никола, Колю) – 1710 г., втори син на Аврам Димитриевич, син на Димитри (II) и Неделя, син на Шишман III (IV) – 1598 г., син на Димитри (I), втори син на Шишман (II), син на Йо(в)ан (II), син на Шишман (I), син на Стойко, втори син на Фружин Млади, втори син на Фружин – 1395 г., втори син на Йоан Шишман, син на Йоан Александър Асен и Теодора II, син на Срацимир (деспот).

Насложените във времето твърдения за видите ли изчезналата българска аристокрация бяха затвърждавани от поколения безродни историци и се превърнаха в изключително консервативна догма, която и до днес продължава да потиска слабия глас на всеки, който дръзне да я оспорва.

Независимо от многобройните налични данни, официалната версия на историята не само, че не беше променяна, но и биваше ‘подсилвана’ от учени, които заявяваха авторитетно, че това е даденост.

Подобни неистини имаха за цел да пресекат в зародиш всякакъв вид наченки на какъвто и да е ревизионизъм по въпроса свързан с династичната приемственост и да увековечат политически правилната теза, привнесена отвън, че предците ни постепенно са загубвали своето чувство за национална принадлежност и едва ли не сами са се отричали от славното си многовековно минало и държавност, поведение присъщо на поробените и впоследствие изчезнали народи.

Нагоре