Блогът на Лалю Метев :: За династията на Срацимировци

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

hananana
shyama
lendstart
iamimemyself
andreikashtanovbg
stenlynet
ochilata
vivasingh852
kakdanapravqtova
christie

Най-четени

1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.07.2023 00:15 - За династията на Срацимировци

Автор: meteff Категория: История

Прочетен: 337 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.12.2023 13:43

The House of Sratsimir, also Sracimir, or Sratsimirovtsi

В живота ти винаги ще има престол и на него винаги ще стои някой.

Много „царе“ ще се борят да седнат на трона, твоята човешка природа също ще се бори да се домогне до него.

Истината обаче е тази: Единственият законен и истински Цар е Господ Иисус Христос.

В Неговите вени тече кралска кръв, Той е заслужил да управлява и всичко ще бъде покорено под краката Му:

„Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.“. (Първо послание към коринтяните, гл. 15, ст. 25-26*)

В присъствието на Царя няма несигурност, страх, гняв, беззаконие, случайност. Когато Иисус царува в живота ни всичко това си отива, защото Той е на полагащото Му се място.

Хората сме много крехки същества поотделно. Бог ни е създал да живеем в общност, да се нуждаем едни от други, което да ни държи осъзнати за собствената ни недостатъчност.

Интересно е, обаче, че когато много хора се обединят, някак си естествено се появява нуждата от водач.

Самите хора желаят да излъчат такъв, за да няма хаос, да има посока и яснота, за да има безопасност и мир.

„А един от старците ми каза: „Не плачи! Ето лъвът, който е от Юдовото племе, Давидовият корен, победи и може да разгъне свитъка и да снеме седемте му печата.“ (Книга Откровение, гл. 5, ст. 5*)

Във всеки случай, в даден момент, оставам в готовност, ако се наложи, да приема отново временно прекъснатата ни власт над Царството на духа оставено ни в наследство от господствалите ни царствени предци и по божествено право да станат наши права и задължения, тъй като всеизвестно е, че суверенът по природа е даденост, каквато е смяната на деня и нощта, и то не може да бъде оспорвано без опасност.

Щеше ми се в единението да е силата, но на практика все нещо не ни се получава точно така, къде в следствие на целенасочени дългогодишни злонамерени външни намеси, къде от глупост поради липса на ниво в нас самите, превръщайки ни често в най-обикновени чуждопоклонници и ни прави все по-осезаемо да заприличваме на едно обезличено стадо безродници.

The House of Sratsimir, also Sracimir, or Sratsimirovtsi

In your life there will always be a throne and someone will always sit on it.

Many "kings" will fight to sit on the throne, your human nature will also fight to get to it.

The truth, however, is this: The only legitimate and true King is the Lord Jesus Christ.

Royal blood flows in His veins, He has deserved to rule and everything will be subdued under His feet:

"Christ must reign until he subdues all enemies under his feet. The last enemy to be destroyed is death." (First Epistle to the Corinthians, ch. 15, v. 25-26 *)

In the presence of the King there is no uncertainty, fear, anger, lawlessness, chance. When Jesus reigns in our lives, all this goes away, because He is in His rightful place.

We humans are very fragile beings individually. God created us to live in community, to need each other, which keeps us aware of our own inadequacy.

Interestingly, however, when many people unite, somehow naturally there is a need for a leader.

The people themselves want to emit such a one, so that there is no chaos, to have direction and clarity, to have security and peace.

"And one of the elders said to me, "Do not weep! Behold, the Lion of the tribe of Judah, the Root of David, has prevailed to open the scroll and to loose its seven seals." (Book of Revelation, ch. 5, v. 5 *)

In any case, at a given moment, I remain ready, if necessary, to resume our temporarily interrupted power over the Kingdom of the Spirit left to us as an inheritance from our ruling royal ancestors and by divine right to become our rights and obligations, as it is well known that the sovereign by nature is a given, as is the change of day and night, and it cannot be disputed without danger.

I would like unity to be strength, but in practice we do not get it exactly like that, where as a result of targeted long-term malicious external interference, where from stupidity due to lack of level in ourselves, often turning us into ordinary idolaters and making us more and more tangible to resemble a depersonalized flock of childless.

Нагоре