2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. hadjito
10. zaw12929
11. bosia
12. sparotok
13. getmans1
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 6375 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.07.2010 20:14
Дружество на българките с висше образование
На 29 май 1924 г. в сградата на Първа девическа гимназия в София българските жени с университетско образование създават собствена организация - Дружество на българките с висше образование (ДБВО). В устава е записано, че то ще сближава образованите жени и ще ги насърчава едновременно към научна и обществена дейност. На 28 юли 1925 г., дружеството става член на Международната федерация на университетските жени (International Federation of University Women, IFUW, създадена през 1919 г. и работеща в тясно сътрудничество с комисията за интелектуално творчество на Обществото на народите, League of Nations). Така България се вписва на двадесет и първо място сред членуващите във Федерацията, първа от балканските страни и втора сред славянския свят след Чехословакия. Идеята за български клон на МФУЖ принадлежи на Екатерина Златоустова (1881-1952). Отначало идеята била дружеството да групира приятелки, учителки и ученички, майки и дъщери, за да работят за научното си усъвършенстване и професионално издигане. Доста време минава обаче докато активистките на дружеството се възползват от специализациите, които предлага МФУЖ. Едва през 1935 г. атомната физичка д-р Елисавета Карамихайлова (1897-1968) печели стипендия за работа в лабораторията на Ръдърфорд в Кеймбридж. Това пък окуражава Вера Златарева (1905-1977), първата жена - д-р по право на СУ, да участва в конкурс за стипендия по криминална социология. По същото време юристката Дора Мустакова (1908-1979) е премирана от федерацията за монографията “Отражение на ОН в България”.
Първата председателка на ДБВО - Елена Радева-Петрова (1874-1926), счита участието на висшистките в духовния живот на страната - “дълг за нас, равен по значение на всички други наши длъжности, семейни и обществени”. В своите четири секции - на юристките, художничките, писателките и студентките - ДБВО обединява неколкостотин жени и подпомага не само университетските преподавателки, но всички жени, дискриминирани заради пола си при постъпване на работа. Около 15% от членуващите в дружеството са образовани в чужбина (Франция, Германия, Швейцария и Австро-Унгария), но голямата част от членките са получили образование в България: 47% в Софийския университет, 11% в Художествената академия, 2% в Музикалната академия. Една трета от тези жени са с докторска степен; повечето от тях знаят чужди езици и поддържат интензивни контакти с активистки и интелектуалки в чужбина. Около 60% от членуващите в организацията са омъжени, останалите - вдовици, разведени или никога не са създавали семейства. ДБВО работи за благоприятни условия за жените висшистки в България. Негови представителки участват в срещите на International Federation of University Women. През юли 1926 г. например, Живка Драгнева е делегатка на четвъртия конгрес на федерацията в Амстердам. От друга страна, представителки на Австралийската асоциация на жените с университетско образование посещават България през същата 1926 г., а две години по-късно самата лидерка на световната федерация проф. Гледич гостува на българската секция на федерацията. Тя се среща с професори от Софийския университет и официални лица от Министерството на просвещението.
Най-пълноценно дружеството живее чрез своите секции. През 1928 г. по немски пример е основана Секция на художничките. Жените художнички и архитектки, както и принадлежащите към други престижни професии, е трябвало непрекъснато да се борят за признание. Макар и дипломирани, художничките не участват равностойно в изложбения живот, рядко членуват в гилдийни организации, пренебрегвани са при журиране и откупки. Подобно на ситуацията в други страни, първите българки, постъпили в Държавното рисувално училище, не са били допускани до "вечерния акт", където се е рисувало голо тяло. Тъй като българските образователни институции в областта на изобразителното изкуство са създадени доста късно, изключването на жените не е продължило толкова дълго, колкото на Запад. След протеста на няколко студентки, от края на 90-те год. на ХІХ в. Представителките на “втория пол” вече са можели да участват във “вечерния акт”.
В ежегодните изложби през междувоенния период участват около 74 художнички от три поколения, творящи в различни жанрове и стилове. До доайенките Елисавета Консулова и Елена Карамихайлова се нареждат Маша Узунова, Невена Ганчева, Вера Лукова, Васка Емануилова, Султана Суружон. Качествата на експонатите привличат много посетители, но и остри коментари на критиката. Художничките са обвинени в подражателство на „мъжкото” творчество, липса на самостоятелен стил, дребнотемие и слаба подготовка. Въпреки това, секцията изиграва своята роля - дава опора на младите и неуверените, подпомага материално заболелите и бедните, изнася изложби зад граница: в Белград и Загреб (1937-1938). Подобна роля по отношение на жените, занимаващи се с книжовна дейност, изиграва другата секция в ДБВО – Клубът на българските писателки. В него са приети най-значимите и известни поетеси и белетристки, които имат издадени съчинения, но не получават признание от своите колеги и от Писателския съюз. Ръководителки на клуба през годините са авторитетни и инициативни жени като Евгения Марс, Елисавета Багряна, Люба Касърова и Фани Попова-Мутафова, а членуват Дора Габе, Мара Белчева, Лидия Шишманова, Яна Язова, Калина Малина, Магда Петканова, Мария Грубешлиева. Всички те не жалят сили за утвърждаването на женския книжовен труд – пътуват за четения и рецитали в провинцията, говорят на юбилейни чествания, откриват изложби на книги, отпечатват литературни сборници и статии във феминистката преса. Писателките са чести гости на аналогични дружества в балканските страни, а Багряна и Габе участват в европейските ПЕН-конгреси.
В ДБВО най-многобройна и с поделения в провинцията е Секцията на правничките (основана през 1928), част от Международната федерация на жените-магистратки и адвокатки. Основен въпрос за нея са професионалните и политическите права на юристките. Жени са допуснати до Юридическия факултет на софийското Висше училище още през учебната 1902/1903 г. (до 1946 г. 507 жени го завършват), но до 1944 г. те не получават възможност да работят в адвокатурата и съда. Както с въпроса за избирателното право, не конституцията или законът за съдилищата забраняват на юристките да практикуват своята професия, а патриархалната традиция и силните мъжки материални интереси (дефинирани и защитавани от упражняващите политическата власт). След дипломиране те не могат да упражняват професията си, с обяснението, че нямат политически права и не могат да участват в избори. Затова повечето правистки се депрофесионализират, а други работят като секретарки в съдилищата, служителки в адвокатски бюра, чиновнички в министерствата, учителки. Ръководството на Секцията на правничките, съставено от изключително подготвени юристки - Велислава Радулова (1884-?) (специализирала търговско право и делегирана в Италианско-българския смесен арбитражен съд), Фани Кесякова (1891-?) и д-р Вера Златарева (първата жена с придобита адвокатска правоспособност в България през 1945 г.), както и лидерката (1926-1944) на Българския женски съюз в междувоенния период Димитрана Иванова (1881-1960), също юристка, водят непрекъсната борба с политическия (мъжки) естаблишмънт в усилие да бъдат признати професионалните права на жените-юристки в България. В навечерието на Втората световна война България и Албания са единствените страни на Балканите, в които жените-юристки не са имали право да бъдат съдийки и адвокатки. (Гръцките юристки получават това право през 1926 г., югославските жени - през 1927 г., турските жени - през 1928 г., а румънските - през 1929 г.) ДБВО е унищожено от комунистическия режим през 1950 г. заедно с многопартийната система и ред феминистки и други граждански организации.
БАУЖ е възстановена през 1990 г. в условията на раждащия се политически плурализъм в страната. Организацията продължава да членува в Международната федерация на университетските жени (IFUW), във Федерацията на европейските университетски жени (UWE) и в Европейската платформа на жените в науката (EPWS).
Дружеството на жените с висше образование /ДБВО/ е основано на 29 май 1924 г. Основни негови цели са: сближаване и насърчаване на образованите жени към научна и обществена дейност, съдействие при професионалната им реализация, професионално равенство между мъжа и жената, заздравяване възпитанието на младежта, премахване обществените болести и недъзи, грижа за студентките.
Уставът предвижда редовни, извънредни, спомагателни и почетни членки. Броят им не е голям и обхваща само около 4% от всички български висшистки: 1924 - 100 души; 1929 - 320 д., 40-те год. - 288 д. Дружеството развива дейност в столицата и има кооптирани членки в чужбина и в някои провинциални градове. Участничките са българки, но също арменки, еврейки, натурализирани чехкини и рускини, чужденки. Специалностите им са разнообразни - филология, медицина, история, педагогика, философия, география, архитектура, търговия, имат степени лисансие и доктор. По професия са гимназиални учителки, лекарки, зъболекарки, университетски преподавателки, архитектки и инженерки, уреднички в музеи и опитни станции, чиновнички, домакини.
На 28 юли 1925 г. ДБВО става член на IFUW. Така България се вписва на 21-во място сред участничките, първа от балканските страни и веднага след Чехословакия от славянския свят. Български делегатки присъстват на ежегодните съвети и на конференциите в Амстердам /1926/, Женева /1933/, Стокхолм /1939/. Дружеството поддържа постоянни и интензивни контакти с централата, с френската, британската, германската, гръцката, югославската асоциация. По линия на МФУЖ две членки са премирани - атомната физичка д-р Ел. Карамихайлова със стипендията Yarrow за работа в Кавендишката лаборатория /1935-1939/ и юристката Дора (Теодора) Мустакова за своя монография /1937/.
Към дружеството се формират няколко секции. Секцията на правничките /1928/ с членска маса над 100 д. в края на 30-те год. е най-голямата корпоративна женска организация, бореща се за признаване професионалните права на юристките в адвокатската професия. Секцията на художничките /1928/ сдружава 35-40 жени, ориентира се към въпроса за социализиране творчеството на членките си, устройва ежегодно изложби и търси обществен отзвук. Клубът на българските писателки съществува като трета секция в периода 1930-1934, като обединява най-известните поетеси, писателки и критички. Има сериозни успехи за налагане тяхното творчество в периодичния печат и като професия, поддържа разнообразни международни контакти. Секцията на студентките /1937/ се занимава със специфичните проблеми на своите членки.
След комунистическия преврат на 9.09.1944 г. ДБВО е оглавено от ляво ръководство. Постепенно дейността му се политизира, а в обществен план е маргинализирано. Секцията на правничките постига целта си с разрешаване адвокатската практика на жените /1945/. Под политически натиск ДБВО не подновява членството си в IFUW, затруднени са връзките с централата и националните асоциации. Собствеността на дружеството е отнета в полза на държавата /1948/, преустановен е организационният му живот, а в средата на 1950 г. е закрито от тоталитарната власт. Съхраняват се само някои неформални кръгове на бивши членки.
Кратката история на ДБВО очертава основните характеристики в устройството, идеологията и дейността на цяла група граждански организации в България след Първата световна война - демократизъм, плурализъм, пацифизъм, ревизионизъм, стремеж за културно сътрудничество без граници, ангажиране с актуални обществени каузи, "отвореност" спрямо други формации.
ДБВО е и асоциация на висшия слой от българската интелигенция. То възприема повечето вече съществуващи образци, но се стреми да има свой профил - без политизация, без външни културни пристрастия, без радикализъм, без войнстващ критицизъм към аналогични дружества.
ДБВО е първото обединение на женския елит с висше образование и това го приобщава към феминистката кауза. Тя е развита посредством трудна, но упорита работа за налагане авторитета на образованата и еманципираната жена, за отстояване на нейните граждански права и за подпомагане професионалната й реализация. Макар не всичко набелязано да е постигнато, достатъчно важна и резултатна е дейността на секциите на юристките, художничките и писателките.
ДБВО е елитарно по състав и не винаги е приемано благосклонно от останалите женски организации в България. Ръководейки се обаче на универсалните принципи на МФУЖ и от идеите на високо образованите си участнички, дружеството опазва своята автономия под натиска на авторитарния /1934-1944/ и на комунистическия режим /1944-1948/. Неговият край в началото на 50-те год. е обясним и с аналози не само в Източна Европа - тоталитарните режими нямат нужда от самостоятелни, независими, отстояващи различни идеологии интелектуалци и организации.
РЪКОВОДСТВО
1924-1925
Председателка: Елена Радева - Петрова
Подпредседателка: Екатерина Златоустова
Секретарки: д-р Живка Драгнева, Дора Йорданович
Касиерка: Слава Наследникова
Настоятелство: д-р Мария Хаджиангелова, Теофана Кесякова, Дона Кертева, д-р Божана Берон, д-р Райна Ганева, д-р Надежда Фингова-Павлович, д-р Кина Монова, Милка Мичковиц, Свобода Чардафонова, Мария Андрейчева
Контролна комисия: Анастасия Михайлова, д-р Нина Берова-Ораховац, Здравка Белковска
1925-1928
Председателка: Елена Радева - Петрова /до 1926/, Екатерина Златоустова /от 1926/
Подпредседателка: Екатерина Златоустова /до 1926/, д-р Надежда Фингова-Павлович /от 1926/
Секретарки: Екатерина Бреянова, Мария Андрейчева
Касиерка: Теофана Кесякова
Настоятелство: Слава Наследникова, д-р Мария Хаджиангелова, д-р Кр. Фичева, д-р Рада Давидова, д-р Райна Ганева, Милка Мичковиц, Дона Калчева, д-р Божана Берон
1929-1932
Председателка: Екатерина Златоустова
Подпредседателка: д-р Живка Драгнева
Секретарки: Екатерина Бреянова /до 1932/, Дона Кертева-Табакова /до 1930/, Татяна Киркова /до 1932/, Каля Берберова /от 1930/, Тиха Генова /от 1930/, Анка Бананова /от 1932/ Касиерка д-р М. Михайлова /до 1932/, д-р Людмила Михайлова /от 1932/
Настоятелство: Д-р Надежда Фингова-Павлович, Маня Гиргинова, Радка Козарова-Пашева, В. Панова, Теодора Райкова-Ковачева, Цветана Сахатчиева, Минка Мичковиц-Стоянова /до 1930/, Каля Берберова, Леонора Райкова, Райна Ваканова-Чучулайн, Анка Бананова /от 1930/, М. Генова /от 1930/, Славка Наследникова /от 1932/
1937
Председателка: Тиха Божилова - Генова
Секретарка: Люба Акрабова
Касиерка: Теодора Дренска
Настоятелство: Д-р Вера Златарева, Дора Мустакова, д-р Мара Зъбова, Свобода Чардафонова, Ана Алексиева, Теодора Райкова-Ковачева
1938-1940
Председателка: Тиха Божилова - Генова
Подпредседателка: Свобода Чардафонова
Секретарки: Люба Акрабова, Ана Алексиева
Касиерка: Теодора Дренска
Настоятелство: Татяна Киркова, д-р Вера Златарева /до 1939/, д-р Мара Зъбова, Теофана Кесякова, Радка Козарова-Пашева, Рада Семерджиева /до 1940/, Ана Георгиева /от 1939/, Рада Киселкова /от 1940/, д-р Вера Параскова /от 1940/, Адриана Ангелова /от 1940/
Контролна комисия: Станка Козарова, Аца Христова, Теодора Касабова
1941-1943
Председателка: Свобода Чардафонова
Секретарка: Ана Алексиева
Настоятелство: Елисавета Пеева, Пенка Койнова, Аца Христова
Контролна комисия: Лиляна Стойкова
1944
Председателка: Свобода Чардафонова
Секретарка: Люба Драмалиева - Коджейкова
Настоятелство: Елисавета Пеева, Рада Киселкова-Герасимова, Пенка Койнова, Мара Кинкел, Р. Лапардова, арх. Ричка Кръстанова-Тонева, Г. Ценова
1945-1950
Председателка: Свобода Чардафонова
Подпредседателка: Елисавета Пеева
Секретарки: Люба Драмалиева - Коджейкова, Рада Киселкова, Дора Мустакова /от 1949/, Новачкова /от 1949/
Касиерка: Пенка Койнова, д-р З. Влахова /от 1949/
Настоятелство: Мара Кинкел, арх. Ричка Кръстанова, Р. Лапардова, Г. Ценова
Контролна комисия: Станка Козарова, д-р З. Влахова, Н. Анчева
СЕКЦИИ
Мария /Маня/ Гиргинова
Велислава Л. Радулова
Теофана /Фани/ Кесякова
Мария Орукин - Венедикова
Вера Златарева
Радка Козарова - Пашева
Олга Шаханова - Шишкова
Лиляна Димитрова
Мария Дайрова - Хаджиангелова
Надежда Фингова - Павлович
Мария Андрейчева - Ванкова
Теодора Райкова - Ковачева
Дора Мустакова
Каля Берберова
Райна Ганева
Ричка Кръстанова - Тонева
Елисавета Пеева
Ана Алексиева
Рада Герасимова - Киселкова
Мара Кинкел
Райна Ваканова - Чучулайн
Люба Акрабова
С гордост, мога да заявя, че моята баба - поетесата Дора (Теодора) Василева Аврамова, по мъж Лалю Метева е била не само сред основателните членки на Дружеството на българките с висше образование, но и с активната си гражданска позиция е допринасяла за въздигането на жената в обществото и утвърждаването на ценностните стремления на българските жени, продължавайки делото от епохата на българското възраждане на своята именита родственица и баба Ана Аврамова (1840-1922) - видна общественичка и ревностна благодетелка на Женското учебно дружество „Просвещение” в Калофер, осн. 1869 г.
2. Изследвания, статии и публикации © 2006-2013 Лалю Метев
3. Родословни изследвания на Лалю Метев в geni.com
4. WikiTree World's Family Tree © 2013 Лалю Метев
5. Видни български родове © 2006-2013 Лалю Метев
6. Bulgarian Genealogy © 2006-2013 Lalu Meteff
7. Свещената българска династия Дуло © 2006-2013 Лалю Метев